Вера Балева, Градински стихотворения
Дата: сряда, октомври 18 @ 19:49:16 EEST
Тема: City-lights
на важна и делова среща в квартал “Свобода”
/освободен стих от квартален парк/
в ранния следобед на петък
седях на някаква пейка
пушех ужасно безгрижно
оставаше да си подсвирна
като врабче
да подскоча
най-малко три пъти
или да се пусна
на пързалката отсреща
в ранния следобед на петък
минути преди
важна и делова среща
пушех ужасно безгрижно
а след малко —
наистина си подсвирнах
като врабче
после се пуснах
на пързалката
подскочих и три пъти
накрая пропуснах срещата —
важна и делова
но трябваше да използвам случая
че навсякъде —
по табели и жилищни блокове
пишеше — “Свобода”
търся огромни чехли за радостта
/следобеден стих от Борисовата градина/
точно в седемнадесет часа
посрещам радостта
с която се запознах в парка —
онзи ден
на спектакъла на врабчетата
които танцуваха
по зеленият подиум
със стръкчета тревички
имаше синя музика
а едно врабче казваше
толкова тънички стихове
сякаш ги бе подострило с острилка —
като молив
точно в седемнадесет часа
посрещам радостта
тя си събува обувките в антрето
тръгва боса по плочките
влиза навсякъде
а аз стоя и се тюхкам
че нямам толкова
огромни чехли —
които да й дам
продавам скъпоценни камъчета
/обикновен стих от брега на Панчаревското езеро/
в четвъртък вечер
някъде през август
когато съм се върнала
от магазинчето
/продавам скъпоценни камъчета/ —
кафето
с най-кафявото очакване
наднича от кутийката
и още малко
и ще ме попита
защо съм закъсняла
а аз се чудя как да му разкажа
че всяка вечер влизам във водите
на най-обикновено езеро
събирам прости камъчета
стискам ги във шепа
и ги нося вкъщи —
както сега —
в четвъртък вечер
някъде през август
когато съм се върнала отново
и кафето с най-кафявото очакване
наднича от кутийката
и вече пита защо съм закъсняла
какво пък — време е да му призная
за езерото и за ритуала —
а той е толкова елементарен
събирам най-обикновени камъчета
и ги наричам скъпоценни
повтарям им го — докато повярват
време във вид на царевични зърна
/неделен стих от Докторската градина/
седя на любимият ми люлеещ се облак
привечер е
книгата която чета
е със зелени букви
облакът се люлее на прага на слънцето
а аз живея под наем
в стая от слънчевата къща —
най-южната
другите наематели са заети
да си губят времето
и то щедро се сипе подире им —
като царевични зърна
все ги събирам
внимателно в чувалчета
а когато седя на люлеещия се облак
на прага на слънцето
и чета книга
със зелени букви —
отварям по едно чувалче време
във вид на царевични зърна —
които тутакси се превръщат в пуканки
на важна и делова среща в квартал “Свобода”
търся огромни чехли за радостта
продавам скъпоценни камъчета
време във вид на царевични зърна
|
|
|