Бей Дао, Из “Пейзажи над нулата”
Дата: вторник, октомври 28 @ 04:35:28 EET
Тема:
НАСЛОЖЕНИ СЕНКИ
кой ли чука на тази порта под луната
гледайки как камък разцъфтява
цигулар се лута из коридорите
и сърцето бясно бие
не знаеш дали е ден или нощ
течаща вода и златни рибки
разместват посоките на времето
наранен слънчоглед указва пътя
слепци са застанали
върху непонятна светлина
сграбчили яростта
неизвестният убиец и месечината
поемат към чужди земи
СЛЕДВАЩОТО ДЪРВО
отде ли идат ветровете
сред макови семена отброяваме
своите дни и своите нощи
валят снегове и разнасят
лъжовни думи в случайни повеи
една пощенска кутия се пробужда
писмата вече имат друг скрит смисъл
пътища водят отвъд миналото
а ние издърпваме обратно преживяното
и го завързваме за следващо дърво
хайде елате диваци
да участвате в създаването на една легенда
тези мигове са предплатени да разцъфнат
искриците на смирението
по чужди земи се превръщат в тигри
преброждаме нови земи надлъж и нашир
и пак поемаме от следващото дърво
завръщаме се, имената да дадем
на сбраната из пътя мъка
ПЕЙЗАЖИ НАД НУЛАТА
да, ястреби учат песента да плува
и песни дирят извора на първия вятър
разменяме късчета счупена радост
от различни посоки влизаме у дома
да, бащите утвърждава мрака
и мрак води към мълниите на класиката
портата на риданията с грохот се
затваря
а ехото подгонва нейните крясъци
да, писалката цъфти във безнадеждност
и цветя се бунтуват срещу задължителните пътища
да, лъчите на любовта се пробуждат
и озаряват пейзажи над нулата
От стихосбирката “Пейзажи над нулата”, 1996
Превод от китайски: Веселин Карастойчев
валят снегове и разнасят
лъжовни думи в случайни повеи
една пощенска кутия се пробужда
писмата вече имат друг скрит смисъл
пътища водят отвъд миналото
а ние издърпваме обратно преживяното
и го завързваме за следващо дърво
|
|
|