литература плюс култура |*| GrosniPelikani - От смачкана рекламна листовка

Писмо до този който ми диктува

моля да ме извиниш че те безпокоя
но от известно време забелязвам
че пиша любовни стихотворения
и предполагам
че просто си ме объркал
с някоя друга записвачка на поезия
ти обикновено ми казваш метафори
за зелените поля
прозорците на квартала
бели и шарени гълъби
в червени ботуши
за черното ми кафе
за музиката
за очилата ми
за чехлите даже
сигурно си се объркал –
да диктуваш точно на мене
любовни стихотворения
и тая вечер
като останах малко по-свободна
реших да те помоля
да си погледнеш в тефтера
и при възможност
да коригираш грешката си
ако е грешка

От смачкана рекламна листовка

там
на връхчето на света
има стая
с пожълтели от слънчеви пръсти
завеси
и я дават под наем
подочух го от птиците
те си приказваха днеска
на чашка вода
от потока
и разправяха още
че в нея
звучи най-новата версия
на тишината
че е объл таванът
въздухът светъл
а стопанинът — паяк
и на входа люлее хамака си
чака
там на връхчето на света
да наемат прочутата стая
с пожълтели от слънчеви пръсти
завеси –
двама

Стадо биволи или думи на една изречение

и изведнъж открих
че думите на едно изречение
са също като стадо биволи
които се прибират от паша
например привечер
а наоколо е като в рисунка
с път и поляна
в нарушена перспектива
и рисунката виси на пиронче
забито във въздуха
а през това време
думите на това изречение
преминават с величествен наивизъм
и приличат на стадо биволи —
тежки и бавни:
          “Каквото
          и
     да
се
          случи —
   ти
                     си
моята
                 голяма
     любов”

Етюд за червена фиба

“Късно е: вече се развиделява.”
Стефан Гечев

сега ще направя кафе
но ни трябва някакъв придружаващ текст
и придружаващи жестове
хайде да ги измислим
може да използваме диалог
или по-добре да са два монолога
които вървят едновременно
моят:
/мълчание
паля цигара
не те гледам/
казвам —
няма я червената ми фиба
твоят:
/покашляне
отпиваш от чашата/
признаваш —
в мене е