Вера Балева, Пиша фалшиво
Дата: сряда, октомври 12 @ 06:32:55 EEST
Тема:


На С.М.


Пиша фалшиво.
И защо ли възторжено вдигам човка,
и търся перата си?
Нищо няма да се получи.
Пиша фалшиво.
Трябва да се извиня
на поезията,
че руша ритмичната й система.
И някой ден непременно
ще го направя.
Даже си го представям:
Как тя опрощаващо
ще ми приглади перата.
Защото дотогава
ще ми пораснат пера.
Не може да не ми пораснат.
Нищо, че пиша фалшиво.





Салонът на Наталия

Мирише на какао.
Сигурно се подразбира,
че часът е осемнадесет.
И ударите на часовника
са най-любезната покана
към висулките на полюлея —
да танцуват.
Креслата са отседнали
във огледалото.
Възглавниците —
пълни със спокойствие.
Мирише на какао.
А въздухът е инкрустиран —
в стил необарок.







Естествено,
че ще замина някъде.
Почти се изчервявам,
когато си говоря с някой,
който е бил зад граница.
И сигурно e за невярване,
но аз не съм пътувала далеч.
И трябва да замина някъде.
И колко е добре
да се завърна после,
и да кажа простичко:
“Когато бях във Африка…”
Или пък:
“А аз на Северния полюс…”
Естествено,
че ще замина някъде.
Но толкова примамливо е —
да не тръгна.
И много по-добре е да разказвам,
че никога не съм била зад граница.
И даже да се пошегувам:
“Защото нямам граници.”









А въздухът е инкрустиран —
в стил необарок.




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=231