литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Птиците напускат дървесата

най-сетне една подир друга пърхащи птици
застанаха по дърветата
скрили погледи сред листака
тегне тъмнота и гъне клоните
огънали клоните птиците размахват криле от листа
готвят се да напуснат дървесата
не трепва ветрец
птиците прегъват още клоните
клоните се свеждат към земята
птиците увисват във въздуха
птиците напускат дървесата

дървото пази спомена за птиците
внимателно следи къде се отправят накъде се изгубват
щом дойде време заделя място за птичите гнезда
така му се иска да размени листата си за птича перушина
дървото също иска да има пера

дървото нощем също пее
лети му се, но само му остава очакването да задухат ветрове
тогаз дървото ще напусне дървесата
ветровете все не идват, и птиците не идват
дървото пази спомена за птиците

Лиу Хуа’джун, моля те щом прочетеш това стихотворение веднага да ми пишеш

преди три години ти отпътува от Гуейджоу за Пекин
това го знам с положителност
нали ми беше пратил писмо
ала адресът ти върху плика се бе зацапал
и нямаше как да ти изпратя отговор
ако бях написал “получател Лиу Хуа’джун, Пекин”
със сигурност нямаше да го получиш
сега остава само да ми пишеш ти
затова като прочетеш това стихотворение
моля те погледни добре адреса в края му
гр. Чънду, район “Гао’син”, паркът “Зеления бамбук”

Опитвам да си служа с най-обикновени думи

опитвам да си служа с най-обикновени думи
щом говоря за моята работа
тъй както ти седиш срещу мен
и гледайки ме ту приказваш
ту нахвърляш нещо
по рекламния план в ръцете ти
стане ли дума за Фирмата на поезията
или за Кораба на мечтите
моят тон е най-обикновен
защото това е моята най-обикновена дейност

напролет се качваме на влака
и се отправяме към Яндзъ
съвместно с поетите, капитана
и туристическия посредник
пристъпваме към обяда
върху едни хартиен лист
подписваме някаква спогодба
за да е сигурно че Корабът на мечтите
най-накрая ще пристигне в Шанхай
провеждаме среща на високо равнище
с човека който дестилира алкохола на сънищата
стискаме си ръцете
и после чак до Яндзъ
говорим за вино

като се приберем в Чънду
хората там ни казват
я вижте футбола
той сега е много модерен
ние се разтичваме насам-натам
около стадиона
окачваме рекламни транспаранти
и предприемачите не закъсняват да се появят
те също са наясно
колко е модерен в момента футболът

септември е, на всички е известно
тогава идва есента
ти питаш какво сме приготвили
отвръщам да, приготвили сме някои неща
през Празника на фенерите ще пасем коне из планините
ще ядем лунни сладки
ще пием супи сварени от жените на приятели
и ще изпращаме телеграми на своите майки
впрочем есенната работа
по принцип е много ползотворна
уредили сме вече
рок-сцена за младежите
ще пуснем и симфонична музика за по-възрастните
а през декември сме още по-заети
около стогодишния рожден ден на Мао
хората от неговото време
ще се съберат
на площада край “Южния народен път”
ще се пее
и ще се танцува
и ще сме изготвили
богата и интересна програма