литература плюс култура |*| GrosniPelikani

На остров Ре,
моя прекрасна
ще те отведа —
скоро.
През най-нежния месец —
септември.
И ще се прегръщаме,
съвсем сами,
ще гледаме отраженията
на води и вълни,
които нощта ще излъсква
в сребърни нишки.
Ще гледаме краските —
искрящи и притъмнели —
като на платно на художник,
в светлината на гения.

На остров Ре,
моя прекрасна
Ще те отведа —
красива.
Ще те изкача по аортата
на змийския път
И ще се изправим пред портите
в дъното.
Там живеят моите —
там до реката,
окичена със седефена светлина.
Там водните цветя
Ще разбият гърдите ни
със сладникава миризма.

На влажния килим
с червения пясък,
аз ще те хвърля.
И тогава,
ще дойде...
познатото клише
от колене, ръце и устни,
търкалящи се
в пясъчен чаршаф.
Които неизпиваемата вода
ще изтрие…