Софокъл, От “Филоктет”
Дата: четвъртък, август 21 @ 15:34:24 EEST
Тема: Deus ex machina


Филоктет: И тебе ще внеса, защото
копнее болното и теб да хване –
съ-присъственик.

Хор: Със дума чух, с око – все още не,
че Кроносовото дете всемощно
скован захвърлило на ремък, който се върти,
достигналия Зевсовите спални[1]:
за друг не чул съм, нито пък видял
от смъртните да сподели съдбата
на участта омразна.
А той не е пожертвал никого и никого ограбил,
а равен мъж сред равни
[сега] загива някак недостойно.
И чудо ме държи това:
как някога, как някога е слушал
той сам крайбиещите бури,
как тъй всеплачното живеене поддържал.
Той сам със себе си граничещ,
и нямащ [цяла] стъпка, нито пък съсед във злото близък,
при когото
той би запратил стона, връщащ удар,
кървав, тежкояден.
И нито някой, който да приспива –
натъкнал се на него –
горещото кървящо място,
с листата нежни да обвива
крака вдивен, набрал ги от земята
отхранваща. И влачил се насам-натам, въргалян,
дете далеч от дойката любима,
когато случаят присъствал в средство,
тогава пускала го Ата[2] многозлобна.
И нито хранещото семе на земята
свещена вземал, нито друго, от което
възползват се мъжете хлебоядни,
освен понякога с лъка си острохвърлящ
набавял със крилатите стрели храна в стомаха.
О, безполезна е душата!
Години десет[3] вече той не се е радвал
на виното – разлятата напитка,
и стига с погледа си да я разпознае,
към блатната вода се винаги дохлузвал.
Сега посрещна той дете
на хора добродетелни, щастлив
и мощен с тях ще сложи край.
Със копието вълнопорещо детето,
след многото на множеството месеци,
в родината го води, в двора
на нимфите мелийски[4], край брега
на Сперхей[5], откъдето меднощитен
мъжът до всички богове се приближава
всесветъл в божеския огън
над върховете в Ета[6].

(…)

Хор: О Сън, ти мъката незнаещ,
О Сън на болките, при нас
ела попътен, на щастливия живот,
о царю на щастливия живот.
Затваряш тази светлина в очите,
която ги разпъва досега:
ела, ела, при мен лечителю.
Дете, ти гледай и къде се спираш
и тръгнало си накъде, и как оттука
за мене ще си грижа. Виждаш вече.
Какво остава ни да вършим?[7]
Моментът има власт над план за всичко,
и много, много слава той печели със крака си.

Неоптолем: Той чува нищо, аз обаче виждам,
напразно сме ловували лъка, ако сега
отплаваме без Филоктет, защото
венецът негов е, и него богът[8] каза
да доведем. А незавършено да хвалиш
с лъжи, е срамна тежест.

Хор: Ала, дете, това ще гледа богът.
Каквото ти ми отговориш, тихо, тихо,
прати при мен, дете, мълвата на езика,
защото сън безсънен в болест всичко
да види може благовиждащ.
Но колкото се може повече от него,
от него тайно, тайно, ми предай какво
ще правиш. Знаеш за кого говоря.
И ако имаш ти плана на Одисей[8],
безбродни много ти страдания ще видиш.
А вятърът попътен е, дете, а вятърът
попътен е.
Без-очлив мъж е Филоктет и няма сила,
държан в нощта – сънят прочут е топъл -
и няма власт той нито над ръка или над крак,
над никой. Все едно положен е пред Хадес.
Ти гледай, зри дали изричаш
доброто за момента. Най-податлива за плен,
по мое мнение, дете, е мъка-труд,
владееща над не-страха.





--------------------------
Бележки под линия::
[1] Става въпрос за Иксион, който бил наказан за тази си дързост с това да е вечно завързан на въртящ се кръг със змии в подземното царство. Срв. например у Вергилий, Енеида, VI, 601 и сл.
[2] Ата (Athē) е олицетворение на пороите и необмислените, внезапни действия. Зевс я изхвърлил от Олимп, а тя паднала там, където по-късно била построена Троя. В схолиите към трагедията тя е посочена като синоним на думата болест (nosos).
[3] Когато Неоптолем и Одисей пристигат на Лемнос, за да търсят лъка на Филоктет, тече десетата година от похода на гърците срещу Троя.
[4] Филоктет е родом от Тесалия. В схолиите се посочва, че мелийските нимфи (или мелеадите) са синонимни на трахинянки.
[5] Сперхей е бог на едноименна река в Тесалия, в чиято чест Пелей посветил къдриците на Ахил, за да се завърне той здрав от похода срещу Троя.
[6] Става въпрос за Херакъл, който според митовете изгорял и се възнесъл на небето от върха на планината Ета. Кладата запалил Филоктет, за което получил от него лъка му.
[7] Схолиите предлагат тълкуване на тези стихове, според което фразата “къде се спираш” означава “какво решение вземаш”. В случая Неоптолем се колебае дали да изпълни плана на Одисей, според който те трябва да измамят Филоктет – Неоптолем се представя пред него за враг на Атридите – и така да му вземат лъка и отплават обратно към Троя без него.
[8] Аполон, до когото гърците са се допитали как да сринат Троя след дългата и неуспешна обсада.


Превод от старогръцки и коментар: Георги Гочев
Избраните стихове от трагедията “Филоктет” са съответно 674-729 и 828-864. Преводът е направен по изданието: Sophocle, Philoctetes, texte établi et trad. par A. Dain et P. Mazon, t. 3, Paris: “Les Belles Lettres”, 1960. В това издание са включени и античните схолии към отделните трагедии.

Филоктет: И тебе ще внеса, защото
копнее болното и теб да хване –
съ-присъственик.

Хор: Със дума чух, с око – все още не,
че Кроносовото дете всемощно
скован захвърлило на ремък, който се върти,
достигналия Зевсовите спални:
за друг не чул съм, нито пък видял
от смъртните да сподели съдбата
на участта омразна.




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=13