Херувим Петринов, Дилетантът днес
Дата: петък, юли 02 @ 11:09:54 EEST
Тема: Краища


Днес Дилетантът няма златно зъбче и когато се усмихва в огледалото не изхвърча никакво колибри, което после дълго да трябва да преследва по мокрите тротоари, заобикаляйки небрежно локвите от сребро и луничава женственост. Въобще днес Дилетантът не е повече онзи прекрасен хартиен денди an sich на първата книга, която отваря сама своите страници, за да може той да се наслаждава от несъществуващия допир на прелитащите наоколо думи. Поетът–дилетант днес е не по-малко безинтересен и някому потребен полувъображаем персонаж от когато и да било и преди цялата вечност да се наплоди в наподобяващото вавилонско стълпотворение — съчинителство. За това и тук Дилетантът вижда отегчен само безкрайната върволица на отминалите моменти, а тъй като буквите на тези състояния са ограничени от човешкия живот, както и самия брой букви, той вече не желае да се отдава на това съмнително дежа–вю. За Дилетанта субстанцията на вечеността “вечност” винаги вече е била и дълго преди да се роди талантът му да не притежава никаква дарба и никакъв талант — ето това всъщност е неговият гений. Опасността идва рядко и единствено когато прислугата си ляга в тъмния скрин, където й е мястото. Тогава Дилетантът се чувства отговорен за своята безпомощност и започва да си спомня колко е бил лъган от вниманието на любезната светица на меланхолията. Днес той не търси изкуството в себе си, нито някъде другаде извън разрушението. Но разрушение не спонтанно и при все това не обмислено, на границата на почти еротичната превъзбуда. Разрушението на онанизма на невъзможното му осъществяване — отново и отново. Разрушение на същото това разрушение. Самото му огласяване дори Дилетантът счита за крайно моралистично и поради това не необходимо. Но позволявайки си да го опишем по един алегоричен и допустимо заобиколен начин, това е същото като да хвърлиш камък в нечий прозорец, като дори не е нужно да разясняваш, че си воден единствено от високо естетически подбуди. Пък и ако този прозорец е не на частен дом, а например на полското консулство, това вече би придало известна тежест на художеството и би говорило за един по-висок стил.







Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=127