литература плюс култура |*| GrosniPelikani

1
Слънце играеш си с мен
но не е танц това
толкоз голота
почти кръв
за дива някаква гора
тогава - ...

2
Звъннаха камбани
и дойдоха вестителите;
не ги очаквах
забравен бе даже езикът им;
отпочинали в свежи премени
държаха кошници с плодове.
Удивих се и прошепнах:
“Харесват ми амфитеатрите”.
Падината мигом се изпълни
и на сцената притъмня
като за някое знаменито убийство.

3
А ти какво си търсила? Лице разглобено.
Току що станала
оставила беше след тебе
чаршафите
и отмъстителната баня
да се вледенят.
Капки се стичаха по раменете
и по корема ти
краката ти голи направо в пръстта
в окосената трева.
Онези, тримата
лицата на дръзката Хеката.
Искаха да те отнесат със себе си.
Очите ти две трагични раковини
а вьрху зърната на гърдите ти
две малки вишневи камъчета –
реквизит от сцената, не зная.
Онези надаваха бойни викове
ти оставаше вкоренена в пръстта,
жестовете им пореха въздуха.
Роби им донесоха ножовете:
ти оставаше вкоренена в пръстта,
кипарис.
Извадиха камите от ножниците
тьрсеха къде да нанесат първия удар.
Едва тогава извика:
“Нека спи със мен който поиска,
нима не съм аз морето?”

4
Морето: как се промени така морето?
Забавих се с години в планините;
светулките ме ослепиха.
Сега съм тук на този бряг и чакам
да хвърли котва човек
отломка, сал.

Но как е възможно да граняса морето?
Един делфин го разпори веднъж
после още веднъж
една чайка с върха на крилото си.

А беше сладка вълната
дете когато в нея хвърлях се и плувах
докато между камъчетата отгатвах форми,
в търсене на ритъм,
проговори ми Морският Старец:
“Аз съм твойта страна –
и никой да съм
мога да стана каквото поискаш”

5
Кой чу насред пладне
съскането на ножа в точилото?
Кой конник пристигна с подпалката и главнята?
Всеки ръцете си измива
и ги освежава.
А кой изкорми
жената, детето, дома?
Виновен няма, само дим.
Кой избяга
с екот на подкови по плочите
отрекоха се от очите си: слепци
Свидетели никакви вече, за нищо.

6
Кога пак ще проговориш?
Деца на много хора са думите ни.
Сееш ги - раждат се като децата
пускат корени и се хранят с кръв.
Както борът пази формата на вятъра,
а вятърът си е отишъл, няма го
така и думите
съхраняват формата на човека,
а човекът си е отишъл, няма го.
Може би искат да проговорят звездите
които една нощ превзеха цялата ти голота
Лебедът, Стрелецът, Скорпионът
може би те.
Но ти къде ще си в мига когато
във този театър ще дойде светлината?

7
И все пак там, на другия бряг
под черния поглед на пещерата
със слънца в очите и птици на рамената
ти беше там: страдаше
с другото бреме-любовта
с другата зора – присъствието
с другото рождение – възкресението
там ти отново се раждаше
в необозримото набъбване на времето
миг по миг както смолата
както сталактита както сталагмита.