Емануил А. Видински, Момче от острова. Разказ в стихове
Дата: неделя, август 03 @ 07:42:12 EEST
Тема: Блок за жените


Беше момче от острова;
и имаше власт над облаците.
Косите му бяха от пеперудени крила,
а дрехите от мандарини.

Веднъж,
докато увиваше слънцето
около една скала,
пред него изникна жена:
Дрехите й бяха копринени,
косите с цвета на любовта.
И имаше власт над устните си.

Жената го попита какво прави.
“Топля скалата”
отвърна момчето
“каза ми, че й е студено,
и никой не може да я стопли.”

След това се обърна
и запритиска лъчите
към камъка.
Дълго топли то скалата,
но накрая се облегна на нея
и заплака.
Жената се приближи
и го пое в обятията си.
Лъхна я мирис
на мандарини
и пеперудени крила.
Почувства се жадна;
беше толкова горещо.

Момчето хлипаше в шията й
и повтаряше:
“Толкова й е студено!”

Жената опипа с устни
цветчетата на мадарините
и сокът обля
зъбите й.

Когато отвори очи
само вятърът галеше скалата.
Тя слезе долу
и видя мъжа си.
“Хубаво ли е горе?”
попита я.
“Да,
но е ветровито.”
Той посегна към нея –
“Сигурно.
Я виж кой се е скрил
при теб…” –
и извади малка пеперуда
от косите й.







02.2003




Беше момче от острова;
и имаше власт над облаците.
Косите му бяха от пеперудени крила,
а дрехите от мандарини.





Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=1