| |
Re: Пост-преходна ситуация (Оценка: 1)
от evgeny6 на неделя, март 19 @ 10:59:05 EET
(Сведения за читател ) | | Писах това, което мисля, както постъпвам почти винаги. Може и да съм притеснил Дмитрий, но няма да ми е за пръв път. Ако е така - публично се извинявам. А брой 11 на журнала не си спомням да съм го чел. Интелектуалното удоволствие да четеш един добър анализ, още повече, ако си следил част от неговия генезис е сравнимо само с: победа на любимия отбор, да напишеш поезия,която ти харесва, да слушаш Пинк Флойд и да гледаш хубав филм. Опитай! |
| Източник
|
|
Re: Пост-преходна ситуация (Оценка: 1)
от pelikant2 на понеделник, март 20 @ 21:42:28 EET
(Сведения за читател ) | Пропуснах случката. Наистина малко или много но не е ...
Но, а пропо, както се казва
Тия дни, но за моя срам, не знам точно, преди 100 години се роди Хана Арендт.
Това тук е суета. Тя въпреки прекалената си близост до събитията успя да постави адски съвременни въпроси за тУталитаризма.Не що е той и има ли той почва у нас.
Трънки. Това чудо расте без почва и причини. И НАВСЯКЪДЕ.
Малко дълго се получава. Но днес съвсем не всички изобщо се плашат от туталитаризма. Свикнали са. Защото тоталитаризмът не е субектен,"субективен", не е плод и резултат от нечие желание да властва над другите. Това е съгласието да няма...мен ако съм различен. Това е реализацията на страха да стана различен - дори и с цената да ме няма Мен. Тоталитаризмът идва не отвън, а от вътре. Тоталитаризмът не е диктатура, а тоталното обезвластяване на персоната, на личността, на името и тялото. Тогава масата се оказва достатъчна за да се прокарват всякакви решения-напреч и въпреки. това е институционализиране на безсубектността. Решенията се вземат някъде от никой и без каквато и да било отговорност, но за всички. |
| Източник
|
|
|