литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Райнер Беленбаум
Опа-а, ето нá ти я реалността
Размисли върху концепцията на Догма 1995
Страница: 2/6



Идиотите

Не само актьорите, но и фигурите като такива играят луди в “Идиотите” (актьори играят пиеса), от една страна за да се освободят от социалните ролеви образци, от друга страна, за да предизвикат тези, които остават извън да разобличат съчувствието и лъжовността на обществото. Прикрити в групата или на избрани места от публичността “шегобийците” симулират ‘своите идиоти’. И тази двойна игра рефлектира върху онзи двоен морал на обществото, например на работниците от фабриката, пред които шегобиецът изнася делото си със симулирано разбиране, или на представителя на общината, който иска да прогони “частната грижа за инвалидите” с лицемерно предложение на пари. Толкова за първото и обичайно ниво на фикцията.

Освен това на места шегобийците излизат извън ролите си, за да обменят помежду си опита на играта на идиоти, да коментират, обърнати с лице направо към зрителите, както е при документално интервю. (Все пак и тези интервюта също са инсценирани.) отново на друго място шегобийците дотолкова се вживяват в ролята си, като че отиват отвъд уговорените от групата правила на играта, съответно като че шегата преминава сериозното: например Йепе, когато иска да попречи Жозефина да бъде отведена от баща й; или Щофер, когато във възмущението си от нетолерантността на представителя на общината гича гол по улиците и подивял маха с ръце. Или Сузана, която като гледачка лавира между наблюдението и участието в играта (например при “груповия бой”).

Отношението между игра и сериозно е още по-задръстено от това, че с Карен с групата идва фигура, чиято лудост (в смисъл на лабилност) е фиктивно основана от едно трагично преживяване (загубата на детето й), за нея няма второ ниво на фикцията, (тя самата не се появява в сцените на интервютата), когато след известно време и тя започва да ‘играе’ ‘своя идиот’. Посредством до голяма степен универсални ситуации на Идиотите се удава да покажат оттенъците на подобна смяна на ролите и да противодействат на жанровите образци, казано по-абстрактно, да деконструират пред-структурирани типизации.







Назад Назад (1/6) - Напред (3/6) Напред



  
Накратко
Райнер Беленбаум разглежда три филма на Догма 95, третиращи всеки по свой начин проблема за лудостта. Прочитът му обръща внимание върху някои теоретически ходове преди да се говори за действителност и илюзия в киното. Позоваванията са както на манифестните постановки, така и на филмовите изпълнения.

Още сведения

публикувано на събота, август 09 @ 00:16:22 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Краища | От немски | кинокритика |

8556 прочита

Бележки под линия:

[1] Въпреки че Зигфрид Кракауер в своята теория на филма (Siegfried Kracauer, Theorie des Films 1960) на отделни места говори за външна реалност, с определението на тези реалност като едновременно “физическа” той отпраща към човешкия възглед за това външно.

[2] Расизмът тук се явява като морално по-малко осъдителен от малтретирането на детето или по-точно като негово последствие?

[3] Когато Ницше разглежда трагедията като “въздигната високо над действителния ход на изменчивост на смъртното” и сочи, че чрез нея “Пропастите между човек и човека отстъпват на едно надмогващо чувство за единство” (Nietzsche, 1872), то на него може да му се опонира с това, че има и ръкотворна трагика.

Още в тази връзка
· Rainer Bellenbaum: Ups, da kommt die Realität. Überlegungen zur Konzeption von Dogma 1995, Die Idioten, Das Fest und Mifune
· Райнер Беленбаум


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 4.33
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Опа-а, ето нá ти я реалността
Размисли върху концепцията на Догма 1995" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди