литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Теофано Калояни
Истории от Светото Писание
Страница: 1/3




Охлювите



Трябва да съм навършвала осем, когато един ден разбрах, че всички животни, рибите и птиците се разхождаха чисто голи без никакъв срам. Изглеждаха така, сякаш напълно нехаеха за този факт и може би това ги правеше още по-красиви. Щом споделих с възрастните удивителната си констатация, те се усмихнаха посърнало, защото си спомниха себе си, когато са били деца, но единственото, което казаха бе нещо относно първородния грях: че оттогава човек се срамувал от голотата си и че срамът бил измислен, за да не може той никога да забрави първоначалното падение; последвали безброй други, казаха те, но първородният грях е този, който никой не забравя.

Всичко това много отдавна ми бе известно, но никога не бях убедена, че отговорът е толкова прост. Невъзможно е, казвах си, трябва да съществува някаква по-сериозна история, без ябълки и змии, нещо, което наистина да заслужава такъв срам. Така, когато един ден баба, която бидейки еврейка, познаваше изтънко Светото писание, започна да ми обяснява какво ще рече срам, разбрах, че е настъпил часът да проумея:


* * * *


Когато Бог сътворявал света, той започнал от най-висшите неща - светлината, земята, водата, денят и нощта - и лека-полека продължил към по-низшите; към животните, за да изпълнят земята, към рибите, за да изпълнят морето, към дърветата, за да се напълнят с птици, и така нататък. Последни щял да сътвори безгръбначните същества - морски звезди, мекотели, охлюви, червеи - а след това, тъй като ръцете Му ще са усвоили безпогрешно изкуството на сътворението - човека. Такъв бил редът, който той първоначално имал наум.

Както е известно, Сътворението траяло шест дни, а на седмия ден Бог почивал.


И така, на шестия ден следобед Бог стигнал до охлювите. За му е по-лесно на една страна бил приготвил черупките, а на друга голите охлюви. В едната ръка хващал черупката, в другата голия охлюв и с помощта на игла, го пришивал към черупката, както нанизваме маниста на конец. След това му вдъхвал живот, охлювът оживявал и изчезвал сред тревите да си търси късмета.

По съвсем същия начин се бил подготвил и за следващото създание - човека. Разбира се, него той възнамерявал да сътвори много по-сложен - дотогава иглата щяла вече да е отработила движението - и щял да го вниже като конец в черупката, която специално бил приготвил. Така че, на една страна била сложена прясната глина, а на друга - готовата изпечена черупка.

Защото в Божиите планове човек от край време бил с черупка. Тя щяла да го предпазва от студ и врагове; никога нямало да го остави да се скита бездомен, немил-недраг по друмищата и да спи в чужда постеля. От всяка гледна точка черупката била най-доброто решение.

Но тъкмо бил сътворил половината охлюви (видовете им били най-разнообразни), лека-полека започнало да се свечерява. Бог се разбързал, за да свари да довърши сътворението точно такова каквото си го представял. Но тъй като нямал никакъв предишен опит от деня и нощта, понеже преди това те не съществували, като стигнал до последния охлюв мракът го изпреварил. Нямал друг избор, захвърлил черупката настрана, взел охлюва и набързо му вдъхнал живот, оставяйки го да си отиде гол и пълен с несъвършенства.

Така се родил голият охлюв. Където и да иде, предизвиква погнуса у останалите създания. Птиците не го ядат, животните го отбягват, хората му хвърлят сол, защото унищожава градините и не ги оставя да си направят дори бледо подобие на изгубената Райска градина.


Нощта на шестия ден вече се била спуснала напълно, но Бог не бил приключил. Сред мрака и влагата на Райската градина трябвало на всяка цена да сътвори човека. Цялото мироздание било затаило дъх, за да види какво ще се случи.

Натъжен, Бог поставил иглата обратно в игленика. Тъкмо бил усъвършенствал изкуството Си и ето че мракът му попречил да сътвори окончателния си шедьовър. Взел да крачи нагоре-надолу, за да открие разрешение на проблема. Но потънал в мислите Си за настоящето и бъдещето на света, стъпил накриво и смачкал специално изработената за човека черупка. И както е логично, колкото и съвършено да била изработена черупката, която щяла да предпазва човека от всякакви болести, която щяла да го направи самостоятелен и себедостатъчен, тя не издържала под всемогъщото стъпало на Твореца и се строшила на хиляди парчета!

Нещата вървели от лошо към по-лошо. Не след дълго щяло да удари полунощ и трябвало бързо да се намери накакво решение.

И така Бог грабнал глината и започнал да извайва човека слепешком. Работел бавно и опипом в мрака и тъй като не можел да види какво прави, се заел да сътвори човека по Свой образ и подобие. Бог прокарвал ръка по Себе си, опипвал ситните бръчици на мъдрост и устните на Словото и съответно сътворявал същото върху Своето творение. Така човек се получил по Негов образ и подобие, не защото Бог бил замислил нещата така, а защото на шестия ден се мръкнало рано, а пък на седмия Бог трябвало да се поразкърши.

 
* * * *


Баба поклати глава с разбиране. Умората винаги я приближаваше към Бога. Това бе общото усещане между тях двамата.

 
* * * *


И така, две са създанията, отклонили се от Божия план за сътворението на света: човекът и голият охлюв. А като не могли да намерят по-добро решение за това отдалечаване от първоначалния план, за осакатеността и носталгията по някакво вечно непостижимо, различно състояние, тези същества нарекли срама от това, че нещо им липсва “голота”.

Голият охлюв много пъти се опитвал да се вмъкне в празни черупки и да се превърне в нормален охлюв, но напразно. Черупките се плъзгали по повърхността му като чужди ризи, размеквали се или веднага се разваляли. Вече от години той не прави никакъв опит да прикрие голотата си и да забрави, че му липсва черупка.

Човекът пък напротив се опитва по хиляди начини да прикрие голотата си и да забрави, че му липсва черупка. С дрехи, с чужди кожи, с гримове и бижута, с думи като красота и младост - неща, за които животните напълно нехаят.

За разлика от животните, той много добре знае какво означава да си се отклонил от първоначалния план. Това означава студ, глад и страх, означава да взимаш назаем чужди черупки и да казваш, че си станал някой друг, означава да се скиташ бездомен, немил-недраг по друмищата и да спиш в чужда постеля. И само в неделните си сънища, тоест всеки седми ден, да живееш и да се радваш на живота, с който на шестия си се разминал за малко - само за няколко часа.








Напред (2/3) Напред



  
Накратко
Охлювите
Свети Георги и змеят
Менадите
Черният корал

Още сведения

публикувано на вторник, август 20 @ 14:04:01 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
| Космосът Хеленика | проза |

8224 прочита

Бележки под линия:

[1] Ентелехия – (гр. философ.) Възглед на Аристотел, според който всяко нещо (същество, явление и т.н.) съдържа в себе си своето крайно предназначение и същевременно собствения си край. Бел. прев.

[2] В Гърция Гергьовден е подвижен празник. Обикновено се празнува на 23 април, но когато 23 април се пада преди Великден Гергьовден се почита в понеделник след Великден. Бел. прев.

[3] Амадриади - горски нимфи, които живеели в стволовете на дърветата. Бел. прев.

[4] Черният корал - алюзия за едноименния морски разказ от Андреас Каркавицас, поместен в българско издание: сборник разкази със заглавие “Черният корал”, прев. Валентина Бонева, София, “Народна култура”, 1986. Заглавие на оригинала: «Τα λόγια της πλώρης» Бел. прев.

[5] Цитат от Хераклит. Бел.прев.

Още в тази връзка
· Теофано Калояни


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 4


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Истории от Светото Писание" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди