Милена Иванова
Стихове | Страница: 3/4
* * *
Някой ме е сънувал отдавна
е било
и в следобед, изпълнен с аромат
на жасминови пръчици.
В рамката на вратата са горяли
ароматни смоли и въздухът
се е съпротивлявал на движенията.
Преди колко време се е случило началото
или
след колко време тя ще се роди –
така си мисли той,
докато пръчката гори.
И ако така е станало тогава,
тогава тялото ми не е мое.
И мислите ми вече са били изречени
или се произнасят още
в едно далечно бъдеще,
което ме сънува, за да съм тук –
така несъвършена и недоизмислена.
Неразполагаща със себе си
и колкото едно примигване,
отмахване с ръка,
изгарящ лист,
окапал от дървото.
 Назад (2/4) - Напред (4/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, май 07 @ 18:14:31 EEST изпратено от mila
Подведено под:
| * | поезия |
7543 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.42
Гласа: 7
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|