Милена Иванова
Стихове | Страница: 2/4
Страх
Вечер го обземаше представата
за рунтавите длани
на космат мъж,
който приближава
откъм хоризонта.
Не бърза,
не е задължително
да стигне тази нощ,
нито на следващата, нито по.
И приближавайки,
той странно се разколебава,
омеква сякаш,
обикаля.
От нощ на нощ
видът му се разтапя,
разкривайки ужасната
му неспособоност
да притежава собствен образ,
който да крепи.
От нощ на нощ
му става все по-трудно
да задържи очите си отворени,
за да не вижда
как
мъжът неумолимо се стопява и
как
с последните си стъпки
се излива
в леглото му,
подмокряйки чаршафите.
 Назад (1/4) - Напред (3/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, май 07 @ 17:14:31 EEST изпратено от mila
Подведено под:
| * | поезия |
7659 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.42
Гласа: 7
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|