литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Здравка Михайлова
Поетът-нобелист Г. Сеферис - връстник на XX век





На 13 март 2000 г. се навършиха 100 години от рождението на поета-нобелист Георгиос Сеферис. В Гърция 2000-та година официално бе обявена за "Година на Сеферис". В градчето Платрес в Кипър, на което поетът е посветил стихове след като е живял там, се състоя симпозиум, посветен на живота и творчеството му. В Смирна (Измир), където е запазена родната къща на поета, годишнината бе отбелязана с двудневен симпозиум на тема "Сеферис - поет на Изтока или на Запада", организиран от гръцката страна. Сеферис не принадлежи изключително на Гърция и на елинизма. Той е най-изявеният представител в Гърция на художествения и идеологически "модернизъм" през първата половина на двайсети век. Името му стои редом с тези на големите англоезични модерни поети от края на миналия век и началото на нашия век, като Т.С. Елиът, Е. Паунд, У.Б. Йейтс, У.Х. Одън. Преведен е рано, а произведенията му отдавна се издават на "най-големите" световни езици и той е признат за един от най-значимите свидетели и тълкуватели на 20 век в областта на литературата. През 1963 г. му е присъдена Нобелова награда за поезия.

Актуалността на Сеферис точно един век след неговото рождение се дължи отчасти на факта, че освен служител на изящната словесност, Сеферис е бил и дипломат. В неговата многопластова и асоциативна поезия, макар и индиректно, могат да бъдат почувствани историческите събития, запечатали най-трагичните ситуации на века. Независимо дали са преживяни в личен план или като дипломатически опит, те дават отражение върху творчеството му. Роден в Смирна (Измир), един от процъфтяващите центрове на гръцката диаспора, в творчеството на поета-нобелист присъстват отгласи от детските спомени и Малоазийската катастрофа - най-голямото национално поражение в новата история на Гърция. Първата световна война, повратите в периода между двете войни и диктатурата на Метаксас, прегазването на Гърция от хитлеристите през 1941, изтеглянето на гръцкото правителство към бомбардирания от немците остров Крит, а оттам в Египет, мисията на архиепископ Дамаскинос в Англия през 1945 г., за да бъде поискан еносис с Кипър белязват личната му съдба и поетичното й претворяване. През петдесетте години, по време на кипърската криза, Сеферис не само като частно лице, но и като посланик в Лондон, взима участие в "разрешаването" на Кипърския проблем посредством Лондонско-Цюрихските споразумения.

По време на хунтата той подписва известната протестна "Декларация на осемнадесетте", разпространена за международния печат през март 1968. Погребението на поета на 22 септември 1971 се превръща в първата масова демонстрация срещу диктатурата на полковниците. Благодарение на популярните и забранени от режима на хунтата песни по негови стихове и музика на Микис Теодоракис поезията на Сеферис може да бъде запята от всеки обикновен човек в Гърция.

Дневниците и личната кореспонденция на поета представляват интересен материал за проучване от страна на изследователи и биографи. В чест на годишнината в Гърция бе издаден дневникът на Сеферис, който представя тематично поета (на всеки месец съответства някаква тема - детски години, любов, светлина, език и т.н.) В последния раздел - "Приятелите за поета" Сеферис е видян през погледа на неговите съвременници от така нареченото "поколение на 30-те години" в гръцката изящна словесност., Професорът в Пирнстънския университет Едмънд Кили, на когото основно се дължи преводът, представянето и популярността на Сеферис в САЩ през последните тридесет години, свързан на времето с лично приятелство с поета, неотдавна издаде книгата "Reinventing Paradise: The Greek Journey 1937-47" "Да измислиш отново рая - гръцкото пътуване 1937-1947", в която присъстват образите на един нов тип елинофили и пътешественици, обединени от култа към светлината на Гърция и моралните проекции на нейния пейзаж, както казва другият гръцки поет-нобелист Одисеас Елитис. Това са писателите Хенри Милър, Лорънс Даръл, Патрик Лий Фърмър, Филип Шерард. Всички те през онова десетилетие в прекарват част от живота си в Гърция, в атмосфера на духовно общуване със Сеферис и други гръцки интелектуалци като Кацимбалис, К. Цацос. Въэзстановката, която Кили прави на този период, почива на здрави основи: дневниците на Сеферис, кореспонденцията между Даръл и Милър, Милър и Сеферис, Даръл и Сеферис, поезията на самия Саферис, но и на други представители на "поколението на 30-те години" като Я. Рицос, А. Сикелианос, О. Елитис и Н. Гацос. Книгата представлява поклонническо пътуване - лично, историческо, литературно - през различните образи на Гърция, нарисувани от споменатите чужди автори, създали изобретателен, артистичен и изключително интересен образ на Гърция в търсене на тяхното собствено преживяване на гръцкия опит. Всеки един от тях сътворява своята индивидуална райска градина. В една или друга степен техните книги пропагандират гръцкия мит, синтезиран в екранизацията на режисьора Михалис Какоянис по едноименния роман на Н. Казандзакис "Зорба Гъркът" и във филма "Никога в неделя" на Жюл Дасен с Мелина Меркури в главната роля. Е. Кили споделя, че споменът за този период все още го навестява като светло видение.

Английският писател Л. Даръл, работил в Британския съвет в Гърция, по време на Втората световна война е изтеглен в Прес бюрото на британското Министерство на информацията в Близкия Изток, но през 1945 г. се завръща в Гърция и живее на остров Родос до пролетта на 1947 г. като отговарящ за британския военен корпус. Годината на неговото окончателно отпътуване от Гърция, 1947, е белязана символично от издаването на стихосбирката на Сеферис "Кихли": нейната "ангелска и черна светлина" (на последвалите събития) пресича като с нож възстановката на рая: приятелите са пръскат, започналата Гражданска война хвърля тъмни сенки върху чувствата и жестовете, времето на невинността е безвъзвратно отминало. Предвоенната книга на Даръл за остров Корфу, където писателят също е живял, "Килията на Просперо" и следвоенната му творба за Родос "Размишления за една морска Афродита" може да не достигат литературните добродетели на "Александрийски квартет", но съдържат в себе си култът към гръцката светлина, уважението към святостта на гръцкия пейзаж и дълбоко познаване на гръцката антропография.

Сред новите издания, посветени на Сеферис, бе и изследването на френската литературна критичка Мей Сехаб, в което се описва поетичната и реална, в живота, среща между автора на "Роман" и "Корабен дневник" и получилия три години преди него - през 1960 г. - Нобелова награда френски поет Сент Джон Перс. Също като Сеферис той е бил поет и дипломат, от 1933 до 1940 е бил Генерален секретар на френското министерство на външните работи, пръв съветник на френската външна политика. Свързва ги и това, че всеки със свой собствен език възприема света на 20 век, като го свързва с наследството на гръцката античност. Всеки от двамата отрано е познавал поезията на другия. За пръв и единствен път те се срещат в Ню Йорк през 1957 г., където разговарят за поезията, езика, за Гърция и камъка, характерен за нейния пейзаж, ярко изразен елемент в поезията и на двамата нобелисти. Онова, което особено интересува Сент Джон Перс е срещата между Изтока и Запада и тяхното смешение. Сеферис остава с впечатление, че класическата атическа култура го отблъсква, но все пак Гърция е наследник и на Византия, в която духът на Изтока е силно изявен.

Общото между двамата поети-нобелисти, отбелязва Мей Сехаб, е, че "всеки предлага своя собствен прочит на античното гръцко наследство, тъй като една от характерните черти на модернизма на 20 век е проблематиката и критичната позиция спрямо това какво означава културно наследство и особено това на древногръцката изящна словесност". Сеферис е правил няколко превода на стихове на Сент Джон Перс.

До лятото на тази година на българския книжен пазар предстои да се появят две издания, посветени на първия гръцки нобелист – сборник в памет на големия гръцки модернист с емблемата на изд. "Балкани" съст. Св. Игов), както и брой на литературното списание "Ай, Мария", съдържащ стихове, есета на Сеферис и литературна критика за поета (съст. З. Михайлова).






  
Още сведения

публикувано на вторник, април 30 @ 15:56:00 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Патриарси | Космосът Хеленика | литературна история |

4304 прочита

Още в тази връзка
· Здравка Михайлова


Най-четеното в блок Патриарси:
Мъже


Рейтинг
Средна оценка: 4.5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Поетът-нобелист Г. Сеферис - връстник на XX век" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди