Здравка Михайлова: Поетът-нобелист Г. Сеферис - връстник на XX век - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

На 13 март 2000 г. се навършиха 100 години от рождението на поета-нобелист Георгиос Сеферис. В Гърция 2000-та година официално бе обявена за "Година на Сеферис". В градчето Платрес в Кипър, на което поетът е посветил стихове след като е живял там, се състоя симпозиум, посветен на живота и творчеството му. В Смирна (Измир), където е запазена родната къща на поета, годишнината бе отбелязана с двудневен симпозиум на тема "Сеферис - поет на Изтока или на Запада", организиран от гръцката страна. Сеферис не принадлежи изключително на Гърция и на елинизма. Той е най-изявеният представител в Гърция на художествения и идеологически "модернизъм" през първата половина на двайсети век. Името му стои редом с тези на големите англоезични модерни поети от края на миналия век и началото на нашия век, като Т.С. Елиът, Е. Паунд, У.Б. Йейтс, У.Х. Одън. Преведен е рано, а произведенията му отдавна се издават на "най-големите" световни езици и той е признат за един от най-значимите свидетели и тълкуватели на 20 век в областта на литературата. През 1963 г. му е присъдена Нобелова награда за поезия.

Актуалността на Сеферис точно един век след неговото рождение се дължи отчасти на факта, че освен служител на изящната словесност, Сеферис е бил и дипломат. В неговата многопластова и асоциативна поезия, макар и индиректно, могат да бъдат почувствани историческите събития, запечатали най-трагичните ситуации на века. Независимо дали са преживяни в личен план или като дипломатически опит, те дават отражение върху творчеството му. Роден в Смирна (Измир), един от процъфтяващите центрове на гръцката диаспора, в творчеството на поета-нобелист присъстват отгласи от детските спомени и Малоазийската катастрофа - най-голямото национално поражение в новата история на Гърция. Първата световна война, повратите в периода между двете войни и диктатурата на Метаксас, прегазването на Гърция от хитлеристите през 1941, изтеглянето на гръцкото правителство към бомбардирания от немците остров Крит, а оттам в Египет, мисията на архиепископ Дамаскинос в Англия през 1945 г., за да бъде поискан еносис с Кипър белязват личната му съдба и поетичното й претворяване. През петдесетте години, по време на кипърската криза, Сеферис не само като частно лице, но и като посланик в Лондон, взима участие в "разрешаването" на Кипърския проблем посредством Лондонско-Цюрихските споразумения.

По време на хунтата той подписва известната протестна "Декларация на осемнадесетте", разпространена за международния печат през март 1968. Погребението на поета на 22 септември 1971 се превръща в първата масова демонстрация срещу диктатурата на полковниците. Благодарение на популярните и забранени от режима на хунтата песни по негови стихове и музика на Микис Теодоракис поезията на Сеферис може да бъде запята от всеки обикновен човек в Гърция.

Дневниците и личната кореспонденция на поета представляват интересен материал за проучване от страна на изследователи и биографи. В чест на годишнината в Гърция бе издаден дневникът на Сеферис, който представя тематично поета (на всеки месец съответства някаква тема - детски години, любов, светлина, език и т.н.) В последния раздел - "Приятелите за поета" Сеферис е видян през погледа на неговите съвременници от така нареченото "поколение на 30-те години" в гръцката изящна словесност., Професорът в Пирнстънския университет Едмънд Кили, на когото основно се дължи преводът, представянето и популярността на Сеферис в САЩ през последните тридесет години, свързан на времето с лично приятелство с поета, неотдавна издаде книгата "Reinventing Paradise: The Greek Journey 1937-47" "Да измислиш отново рая - гръцкото пътуване 1937-1947", в която присъстват образите на един нов тип елинофили и пътешественици, обединени от култа към светлината на Гърция и моралните проекции на нейния пейзаж, както казва другият гръцки поет-нобелист Одисеас Елитис. Това са писателите Хенри Милър, Лорънс Даръл, Патрик Лий Фърмър, Филип Шерард. Всички те през онова десетилетие в прекарват част от живота си в Гърция, в атмосфера на духовно общуване със Сеферис и други гръцки интелектуалци като Кацимбалис, К. Цацос. Въэзстановката, която Кили прави на този период, почива на здрави основи: дневниците на Сеферис, кореспонденцията между Даръл и Милър, Милър и Сеферис, Даръл и Сеферис, поезията на самия Саферис, но и на други представители на "поколението на 30-те години" като Я. Рицос, А. Сикелианос, О. Елитис и Н. Гацос. Книгата представлява поклонническо пътуване - лично, историческо, литературно - през различните образи на Гърция, нарисувани от споменатите чужди автори, създали изобретателен, артистичен и изключително интересен образ на Гърция в търсене на тяхното собствено преживяване на гръцкия опит. Всеки един от тях сътворява своята индивидуална райска градина. В една или друга степен техните книги пропагандират гръцкия мит, синтезиран в екранизацията на режисьора Михалис Какоянис по едноименния роман на Н. Казандзакис "Зорба Гъркът" и във филма "Никога в неделя" на Жюл Дасен с Мелина Меркури в главната роля. Е. Кили споделя, че споменът за този период все още го навестява като светло видение.

Английският писател Л. Даръл, работил в Британския съвет в Гърция, по време на Втората световна война е изтеглен в Прес бюрото на британското Министерство на информацията в Близкия Изток, но през 1945 г. се завръща в Гърция и живее на остров Родос до пролетта на 1947 г. като отговарящ за британския военен корпус. Годината на неговото окончателно отпътуване от Гърция, 1947, е белязана символично от издаването на стихосбирката на Сеферис "Кихли": нейната "ангелска и черна светлина" (на последвалите събития) пресича като с нож възстановката на рая: приятелите са пръскат, започналата Гражданска война хвърля тъмни сенки върху чувствата и жестовете, времето на невинността е безвъзвратно отминало. Предвоенната книга на Даръл за остров Корфу, където писателят също е живял, "Килията на Просперо" и следвоенната му творба за Родос "Размишления за една морска Афродита" може да не достигат литературните добродетели на "Александрийски квартет", но съдържат в себе си култът към гръцката светлина, уважението към святостта на гръцкия пейзаж и дълбоко познаване на гръцката антропография.

Сред новите издания, посветени на Сеферис, бе и изследването на френската литературна критичка Мей Сехаб, в което се описва поетичната и реална, в живота, среща между автора на "Роман" и "Корабен дневник" и получилия три години преди него - през 1960 г. - Нобелова награда френски поет Сент Джон Перс. Също като Сеферис той е бил поет и дипломат, от 1933 до 1940 е бил Генерален секретар на френското министерство на външните работи, пръв съветник на френската външна политика. Свързва ги и това, че всеки със свой собствен език възприема света на 20 век, като го свързва с наследството на гръцката античност. Всеки от двамата отрано е познавал поезията на другия. За пръв и единствен път те се срещат в Ню Йорк през 1957 г., където разговарят за поезията, езика, за Гърция и камъка, характерен за нейния пейзаж, ярко изразен елемент в поезията и на двамата нобелисти. Онова, което особено интересува Сент Джон Перс е срещата между Изтока и Запада и тяхното смешение. Сеферис остава с впечатление, че класическата атическа култура го отблъсква, но все пак Гърция е наследник и на Византия, в която духът на Изтока е силно изявен.

Общото между двамата поети-нобелисти, отбелязва Мей Сехаб, е, че "всеки предлага своя собствен прочит на античното гръцко наследство, тъй като една от характерните черти на модернизма на 20 век е проблематиката и критичната позиция спрямо това какво означава културно наследство и особено това на древногръцката изящна словесност". Сеферис е правил няколко превода на стихове на Сент Джон Перс.

До лятото на тази година на българския книжен пазар предстои да се появят две издания, посветени на първия гръцки нобелист – сборник в памет на големия гръцки модернист с емблемата на изд. "Балкани" съст. Св. Игов), както и брой на литературното списание "Ай, Мария", съдържащ стихове, есета на Сеферис и литературна критика за поета (съст. З. Михайлова).

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а