Никита Нанков
Интерсексуалности |
1.
Поетът Гео Милев, рупорът на ропота, отприщил бента на бунта, възпял борбите на робите и увенчал варварите с лаврите, се оказва пророк и провидец, Пигмалион и хамелеон, който преражда селското говедарче Лалю Маринов като левия експресионист Ламар. Ламар не посрамва великия си кръстник и в средата на XX век увековечава епохата на Победния строй с гениалната поема “Съм за”, която гласи:
Съм за
Гъмза!
С неповторим призивен лирично-изповеден натюрел и неподражаемо майсторство под бойните знамена и черпил и пил с пълни шепи от чистия извор на дивната народна песен, Ламар възпява с ботевски плам времето на Великата идея, в която няма и не може да има колебание по въпроса, че Строителят на Новия свят намира Смисъла на Живота в поемането отпред и изкарването отзад, за което поемане всъщност е и поемата. Пределно просто ясно вдъхновяващо и еднопосочно напред и всегда вперед и только вперед като повеля на Партията и народа като партийност и народност и като Димитровска награда ууррраааа!
2.
Глобалистичните и демократичните конвергенции в края на XX век и началото на XXI век заедно с поливалентността и поляризациите на визуализациите донесоха и нуждата от деконструирането и преконституирането на безсмъртната творба на Ламар. Подобно на Янус и Анус поетът постмодернист Марин Лалюв, когото Ламар лично кръщава с псевдо псевдонима Марла, пресътворява поемата на кръстника си в следните два интертекстуални шедьовъра:
Съм за
гъз, ма!
И:
Съм за
гъз, Ма!
Двата нови фикционални проекта на пръв поглед са еквивалентни с изключение на малкото “м” в първия и главното “М” във втория, но дискредитивният им интерпретатор ще открие, че те окръглят контрастни семантични периметри. В първото стихотворение лирическият субект се обръща към любимата, която вече не му е любима, тъй като той е открил за себе си възможността смисълът на Битието да се експресира като експониране на поемането отзад и изкарването отпред, както и като поемането отпред и поемането отзад, за което поемане е и новата поема. Всред енигматичността на тези иновативни херменевтични и херметични хоризонти, субектът вече няма нужда от хетеросексуалната лусидност на това кое какво е и какво не е и с брутално-сленгова хейтърска нотка във вокатива “ма” (с кратко стресирано редукционистично “а” като “мà”) дава на някогашната любима да разбере, че тя трябва да се редистрибутира като концепира и констипира себе си в соматичната и гносеологичната парадигма на демонизма на феминизма на онанизма.
Втората интертекстуална творба интерферира опозитни културно-семантични домейни. “Ма” (с дълго експанзивно “а” като “мааа”) тук е английският схематизиран и редуциран вокатив на “mother” – “майка / мале / мале мила / леле мале”. Семиотичният код е девинацията на майката като светица, която теологично и телеологично се редополага в пространствените координати на патриархално маркирания Бог-Отец или матриархално индексираната Богиня-Мама, към когото или към която се обръща конфесионално верният син, пред когото се ширват и вирват нови еретични еротични хоризонти. Дискурсивно синът казва, че както поемането отзад и изкарването отпред, така и поемането отпред и поемането отзад са опции в перцепцията на верифицируемостта на контрадикторната екзистенциалност, констатация, която майката като пазителка на сакралното трябва да сигнифицира миметично, индексиално-прагматично и символно-парипатетично.
3.
В сумарно заключение, текстът на Ламар онаследява, обговаря и репрезентира класическата дедуктивна аристотелова логика на неконтрадикторността и тавтологичността, която исторически и истерически е ферментът и фундаментът на утопичния апатичния алгоритъм на социализма и лизмоцоца. От друга страна, двата интертекстуални фикционални проекта на Марла, които се оразличават фонетично по принципа краткост-дългост на “а” в “ма” и “Ма”, първият от които е реторично-философски пролепсис, базиран на перцептивния опит преди и отвъд рационалното мислене, моделиращ спонтанността като базисно понятие на епикурейската и стоическата школи, а вторият от които при тропологично четене се оказва палиндромен антанаклазис с нулева анакруза, циркулират в синтагматичната елипса на модерните поливалентни логики, които са най-ексклузивните парагони на нагоните за пагоните на епигоните на мултивалентността и контекстуалността на вероятността.
24 февруари – 3 април 2014 г.
| |
| |
| Накратко | | Поетът Гео Милев, рупорът на ропота, отприщил бента на бунта, възпял борбите на робите и увенчал варварите с лаврите, се оказва пророк и провидец, Пигмалион и хамелеон, който преражда селското говедарче Лалю Маринов като левия експресионист Ламар.
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, август 26 @ 15:17:58 EEST изпратено от nnnankov
Подведено под:
Сонатини за лява ръка | * | проза |
5005 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|