Ивайло Иванов: Сервитьорките - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

КРЪЧМАТА-АКВАРИУМ

Във кръчмата, прозрачно остъклена,
е светло като в някакъв аквариум.
Като вода се плиска тук шумът!...
И в рипсени престилчици сноват
сервитьорките – декоративни рибки.

Зад стъклената маса аз съм седнал
пред теб – и вече час те наблюдавам
как черния ти клин те очертава
със сраснати бедра като русалка.
А панделки и фиби във косите ти
подобно водни кончета цъфтят.

Гирлянди над главата ти се вият,
подобно анемонии в небето.
Актинии, звезди и раковини
из въздуха се носят и летят!...

Но ето, с раменете си капризи
ти трепваш и бедрата си разтваряш!...
И към небето литва дим, възнесен
като над стъклен жертвеник. Амин!...

И чувствам аз, в любовната си есен,
незнайни сили в мен цъфтят и бликат.
И дяволчета в Рая тананикат!...

Започва операцията „Клин”!...

ХАЙКУ ЗА ТЯХ

Свети нощем кръчмата като аквариум.
Като вода се плиска тук шумът. Сноват
сервитьорките – декоративни рибки!...

СЕРВИТЬОРКАТА

Къса е полата ѝ, а дълги
краката – във червен чорапогащник.
Хубава е сервитьорката. Тя крачи
уверено помежду масите. Сервира
кафе, по-тъмно от безсънни нощи
и от безсънни нощи по горчиво,
и сок от тъжен розмарин, след който
остават жълтеникави мустачки...

Хубава е сервитьорката. Със къса
пола и със червен чорапогащник
Подобно щъркел крачи между масите.
Какво ти крачене!... Та тя почти
не стъпва по земята... Да лети
опитва се... Но тя... но тя полита –
със гръм пробива небосвода нощен –
за да сервира с „етос” ненаситен,
навярно там, на Бога край полите,
сок от звезди и сервитьорски нощи...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а