Ина Иванова
Материално |
* * *
ден като възел –
всички нишки са сбрани в юмрука ми,
юмрукът тежи зад зъбите,
светът се усуква
болезнено-честен, изострен
в дългото поемане на въздух,
с което решаваш
да разтвориш дланта ми,
за да застанеш на линията на сърцето.
* * *
Остъргва ме улицата.
Коприната на походките.
Вълнената нишка на гласовете.
Тълпите, с престорената им миризма
на сладолед, крем против изгаряне,
семки, кафе, прах и мускус.
Вкусът на страх и метал
сред гранитното постоянство на паважа.
Давам ѝ (доброволно):
всичкото си безпокойство,
прашинка цигарена пепел,
старата сребърна табакера
с дактилоскопския ти образ.
Давам, за да останем –
пеперуди върху рамото на следобеда.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, февруари 11 @ 04:44:34 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
| * | поезия |
5325 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 1
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|