Емилиян Иванов полусонет за ДЕВОЙКАТА |
в живота си кратък, по някое време –
щом вън от себе си, да се разлива, вземе
то, с кръв като черна и лепкава тежка вода;
момичето усеща полъх на смътна беда: странна
си, някаква, честа – болка фантомна – там, дето
му членът, щеше да бъде, вместо раната
стара на Ева, да беше то мъжко дете
| |
| |
Още сведения | публикувано на сряда, февруари 05 @ 02:08:05 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под: | * | поезия |
5186 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 0 Гласа: 0
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|