Владислав Христов
Из “Германии” |
...............................
цял ден уличният музикант
преследва сянката на катедралата
мести се с малкото си столче
да не го напече слънцето
че има само една шапка
и тя е в краката му
………..........................
искам да умра
в малко немско градче
никой да не разбере
за моята смърт
да минат дни
да се вмирише целият квартал
чак тогава от благоприличие
един съсед да ме попита
как съм със здравето
........................................
краят прилича на куче
от планинската
спасителна служба
затрупан дълбоко
под снега
усещаш само
неговия дъх
.......................................
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, февруари 04 @ 02:05:58 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
| * | поезия |
5162 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|