Владимир Сабоурин: Сложност и ред при Сад (промо) - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

„Прекарайте цели петнадесет дни, без да се занимавате със сладострастия. Разсейвайте се, развличайте се с други неща, ала не допускайте появата на либертинни мисли чак до края на петнадесетия ден. Настъпи ли този момент, легнете сама, оттегляйки се в най-пълно спокойствие, тишина и тъмнина. Извикайте тогава в паметта си всичко, което сте пропъждали от съзнанието си през изминалия половин месец, и се отдайте лекичко и нехайно на онази бегла игра на пръстите, с която никой не умее като Вас да се възбужда или да възбужда другите. Предоставете тогава на въображението си свободата да представя пред Вас постепенно във възходящ ред различни видове разпътство. Прехвърлете ги всички най-подробно, накарайте ги да минат пред Вас един след друг като на парад, стигнете до убеждението, че целият свят Ви принадлежи... че имате правото да промените, осакатите, разрушите, разбъркате всичко, което прецените за добре. Няма от какво да се боите: изберете каквото Ви доставя удоволствие, без обаче да правите изключения, не потулвайте нищо; не се съобразявайте ни най-малко с когото и да било; нищо обвързващо да не Ви впримчва, никаква юзда да не Ви сдържа. Нека въображението Ви самò се нагърби с цялото начинание, като преди всичко избягвате прибързаните движения. Ръката Ви да е на подчинение на главата, а не на темперамента Ви. Неусетно една от разнообразните картини, които сте накарали да минат пред Вас, ще прикове Вашето внимание по-енергично от останалите и с такава сила, че не ще можете вече да я избегнете, нито да я замените с друга. Представата, до която сте достигнали по начина, посочен от мен, ще Ви подчини, ще Ви обладае. Сетивата Ви ще бъдат завладени от шемет и като вярвате, че вече сте осъществили на практика замисъла си, Вие ще свършите като същинска Месалина. Щом стигнете дотам, запалвате отново свещите и записвате в бележника си онази разновидност на разпътството, която току-що Ви е възпламенила, без да пропускате никое обстоятелство, допринасящо за изострянето на въздействието на всеки детайл. След това заспивате, на следващата сутрин препрочитате бележките си и като подхващате отново цялата операция, добавяте всичко, което въображението Ви – междувременно леко преситено от една представа, коствала Ви вече мъзга – ще може да Ви подшушне с оглед на възможното нарастване на възбудата. Съставете тогава от тази представа едно свързано цяло, и като го преписвате на белова, прибавете отново всички сцени, на които ще Ви наведе мисълта Ви”.

Процесът на писане започва с относително дълъг период на въздържане, в който посредством „разсейване” и „развличане” се постига своеобразно epoché на фантасмагоричния предмет, осигуряващо прехода от сферата на действителното съществуване към сферата на фикционалната същност. През този подготвителен период се избягват всякакви мисли по предмета на писане. След изтичането на периода на въздържане, който не изключва екстериорния динамизъм, а дори разчита на неговия разсейващ и развличащ потенциал, необходим за последователното отвличане от фантасмагоричния предмет, следва оттегляне в твърдото ядро на интериора, опредметено в спокойствието и смълчаността на затъмнената стая и леглото, припомнящи парадигматичното за модерната субектност интериорно място от Разсъждение за метода на Декарт. Този интериор е мястото на спомнянето, в което продължително прокужданият предмет се извиква в съзнанието, сгъстен и наситен от предходното изтласкване. На интенционалната сила на акта на спомняне, извличащ изтласканото в кондензирано състояние, отговаря едновременното безгрижно отдаване на вещата нехайност на придружаващата спомнянето манипулация. Похватността на съпровождащата мнемоническия акт операция е не само интра-, но и интерсубективно засвидетелствана. Лекичкото и нехайно отдаване на беглата игра на пръстите, с което се натъкава и разприда тъканта на предмета на спомена – Моли Блум следва в епилога на Одисей указанията от История на Жюлиет – подготвя освобождаването на способността за въображение. Нейната свобода е правото всичко да се променя, осакатява, разрушава, разбърква, потриса, събаря и обръща с главата надолу. Въображението избира, без направеният избор да налага изключване и потулване на останалото многообразие на предметността. Избраното по този начин е ключов фантасмагоричен образ, който нито можеш да избегнеш, нито да замениш с по-подходящ спрямо визията, която имаш за себе си. Именно този образ довежда в крайна сметка до шемета на съвпадането на представеното и случващото се. Дотук всички операции протичаха в затъмнения интериор, осигурил пространството на спомена, в което се разгръща способността за въображение, сплавяща представеното и случващото се. Повторното запалване на свещите – предхождащото затъмняване на интериора е техника за осветляване на пространството на спомена, в което работи въображението – представя писането като транслитериране (презапис с други знаци) на изработения от способността за въображение фантасмагоричен материал. Записването на спомненовъобразеното фиксира обстоятелствата и детайлите на фантасмагорията, нейната най-летлива субстанция. Следва отлежаване на записаното посредством повторно оттегляне в интериорното пространство (този път на съня) и препрочитане на дневна светлина. При последната фаза на процеса на писане транслитериращите фантасмагорията бележки се преписват на белова, чието съставяне протича в рамките на едно рационално манипулирано дневно съновидение.

Забележка: Студията за Сад е част от книгата на Владимир Сабоурин Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2013.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а