литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Доротея Табакова
СХЕРИЯ




Схерия чака ме в края на пътя, отдавна го зная.
Сит съм на лотос и моли, на сирене бяло циклопско,
Сит съм на крави безсмъртни, на песни влечащи, на гледки…
Сити заспиват сега сетивата ми, салът се люшка
Сънен по сива вълна и сърцето към Схерия тегли.

Някъде много наблизо Харибда тупти и изтласква
Синята кръв на морето по тюркоазени вени,
Морски течения пъплят по тъмната плът на водата…

Сит съм на синьо, сит съм на чудо, на Схерия искам.

Зная, че нося беда на феаките. Както на всички.
Скъпо за госта ще плащат - тризъбецът тежко ще падне,
Ударът на Посейдон отново не мен ще настигне,
А бързоходния остров на живите кораби… Пътят
Вечно дотука ще спира, обрасъл в трева и забрава.

Ведро усмихната коре, движение мъртвородено,
Спряло преди да започне, увиснало в тежкия въздух,
Шарена топка, замряла във въздуха - миг неуморен,
Миг търпелив - във потока просветват царски одежди,
Везана сърма и злато, пурпурни дипли се диплят,
Свежо изпрани блещукат посред застинали струи.

Никога вече феаките няма със кораб да плават.

Остров, превърнат във суша, аз ти донасям бедата,
Нося я всякъде с мене - а ти ме посрещаш с царкини,
С вино и хляб - но феаките повече няма да плават…

Слънцето - топка, застинала в бяг - не потъва, не пада,
Път неуморно ми сочи - за запад, на запад, на запад,
Няма да стигна Итака, защото към Схерия плавам,
Жилите сини туптят, на морето сърцето е близо.
Схерия - каменен кораб, краят на всички пътеки.









  
Накратко
Сит съм на синьо, сит съм на чудо, на Схерия искам.

Още сведения

публикувано на петък, април 30 @ 20:08:28 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Краища | Аргос | поезия |

2808 прочита

Още в тази връзка
· Доротея Табакова


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"СХЕРИЯ" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.06 Секунди