литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Емилиян Иванов
Смърт при залез




На А. Лундвикст[1]


... пристигам в този град, аз късно – по вечеря;
в един безкраен миг, преди да падне мрак и,
тръгвам срещу залеза – надолу по реката – да намеря
в паметта си – твърдия субстрат и, здравия бряг –

на спомен стар – за току-що пропуснато и, нищо
невидяно, дето времето си неизминало, въздига, но:
за пурпура, златисто-вишнев, разливащ се в пищни
божури – от мирис, задавен – на тежко червило –

и не разказва ми; ни за телата, които все по-надолу,
нататък се носят, размекнати, сякаш – далеч по водата
със цвят на горчиво и тежко бордо; дето неволя,
със себе си мъкне – тежка, една, непозната –

под някое твое, отляво – ребро..., та бавно и, май плачейки
малко; отдалечаваш се в посоката, отгдето иде здрачът...



ІІ

... да можеше и мен да понесе – със тях –
реката – с бледите, отпуснати тела;
да биваше, гласът ѝ да повика ме: ‘и ти ела’;
да имаше как, Той да не осъжда ме за този грях –

последен... и, най-изкусителен – със червената
багра, от моите вени – пролята – аз да се нося,
просто надолу, нанякъде – към брега, гдето Въпросът
изчезва без памет; все по-надалече, от системата

на моето небе...; да пея – срещу заревото ми,
разстроено и вечно младо – протяжна
монодия, гòрка елегия – последната, що раждам –
незачената, макар, от нищо, още – от каквото и

да мисля – съвършено мимолетно, ефимерно – пред Това,
Което всичкото мислимо надвишава – ред и род – най-краен...










  
Още сведения

публикувано на неделя, юни 23 @ 01:09:40 EEST изпратено от emiliyanez

Подведено под:
| * | поезия |

1674 прочита

Бележки под линия:
[1] Срв.: Лундвикст, А., “Замъкът на въображението и камъните на делника”, изд. „Нар. Култура”, С., 1978, прев. и съст. В. Ганчева, с. 107

Още в тази връзка
· Емилиян Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Смърт при залез" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.14 Секунди