литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Две стихотворения




Разбрах защо се спи със нощна шапчица. Защото нощем човек се изпотява по тила и при по-студен полъх на вятъра – от отворения прозорец – той, вероятно, може да настине. Следователно, със нощна шапчица се спи лятно време. А пък зиме се спи със балтон. Стопаните дори не подозират, че къщата им има и балтон. Един красива балтон от сняг. А със балкон е обдарена само лятно време. По този повод могат да се кажат минимум две стихотворения, първото от които започва така...

Чаршафа под тила ти потен е,
носът – ужасно изтънен,
и почва двойното лъготене,
все същото: аз – теб, ти – мен.

И завършва по следния натуралистично-достоверен начин.

Живеем дружно – но умираме,
във крайна сметка, всеки сам.

Да, да, така е... Върви да мреш и не ми досаждай повече на главата. А пък второто, то утвърждава живота. За разлика от горното, което е на Валери Петров, то е изцяло мое. Писано е във Велико Търново, през 93 г. Качвах се – или слизах – по едни стълби в Турската махала и тогава видях една красива, разцъфтяла вишна. Имаше ли и бабичка под нея обаче? Да, но аз я бях изпратил да се причасти. В резултат на което в главата ми се получи следното...

Под вишната разцъфнала сама
е бабата от вече три недели.
И стелят се по юлската земя
отблясъци, ведно с цветчета бели.

Край нея кротко котката преде
и нишката на хурката навива се.
Подухва от разцъфналите сливи.
Роса посипва сухите ръце.

Тя с ужас вижда: в капчиците божии
тъй малка част от нея се побира!
Къде ще се огледа, за да може
да разбере кога да си прибира

багажа?... О, предмети не са
виновни - тя навярно е голяма!
И вижда: Силуета на коса
в тоз клон, одраскал сухото й рамо.

Тогава!... Почва тя да се смалява.
Смалява се до стъпчицата птича,
до ехото на малката лилава
камбанка на синчеца – чак тогава
успява този свят да заобича.

А горе, през разтрогнатите клони,
нощта наднича - страшна и разкошна.
И праща лунен лъч - да &#;1117 отрони
цветчето сетно - шапчицата нощта!...










  
Още сведения

публикувано на петък, май 17 @ 01:01:09 UTC изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | есеистика |

1557 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Две стихотворения" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди