литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Sprenger & Institoris
Из “В ТРОПИКА НА СКОРПИОНА или
СТРОЕЖЪТ НА ОТЧУЖДЕНИЕТО”






*     *     *


... и времето ми се яви, с прерязаното гърло;
затъкнало си, крепката рана порезна,
с парченце подметка – от гуменка мърлява;
и, усмихнато-печално – сякаш от бездна,
загледано – с езеро морфиново, на дъното –
във мене, във възлите на ужаса и в лезиите;
мрачните фигури, болните линии – по ума ми:
Времето – с рана на шията – върху твоето „ние”...




*     *     *


Под мостовете на търпението,
по гнилите води на стиховèте;
ясен – победителят – ли ти е, той
не се зове „живот” и, да гребете –

продължавайки – все по-упорито –
в плитчините на гласа, самотен,
истеричен – на страха – в коритото;
посред пресъхналата реч и грохот –

за предпочитане – не бива – никак... –

... две синкави петна в картината
с огромните празни полета –
на нищетата и вечерното униние –
що няма никога – преминати –

да бъдат; ни с твоите най-верни гости –
по пътя към разплетеното „аз”;
под, на търпението – скъсаните мостове...

... и – халоперидол – за тяхното мълчание;
изолатор – за надеждите им, всичките – на прах...




*     *     *


... тогава Той със огнена ръка
полòменото ми сърце погали;
със глас, към мен прииждащ, от лика
на старата икона, потъмняла...

... а тоновете тихи бяха,
що кроткият, запял, бе,
образ Негов; а със тях
се носеше Декември;
и тогава викнах, горко пожелах...

... да се върне твоето утро
при мен; твоят смях –
във гърдите ми...




*     *     *


Аз знам, разбрах, че ще ме чакаш там –
пред корена на вятъра – преуморен от тежкия ти срам –
от странен, отровен кристал; по петолинията –
възпалени – сред сребърните щрихи на унинието;
там, гдето вечно те догонвам и, настигам – никога:
като Ахил и неговата Костенурка ли? – се питам...


... и, нека да пребъде всичко чисто –
тъй както и, във примките на дъждовете – ти си;
в техните значения – с метален вкус – прогизнал
и, от горък сън на охлюв уморен, изтръгнат..., сякаш –
из дроба на тъмното...; но... да бивах до теб – да ме плашиш

със залеза и с неговото крепко злато; и посред
прохладата му тиха и витална, нахално взета
от множествата на телата ми, изтръпнали, разляна;
по най-далечните, финалните – дъна на

всички Сократови чаши; гдето се крие ума ми,
в утайката, за възлияния, оставена –
да накваси напукани устни нощта –
на вниманието...




*     *     *


Да последваме ли сребърните, хладни, звездни ноти;
щом тъгите ни строшени, ще мълчат – като парчета от глъчта –
на мрачния, като мечтание – пред мен – небесен, нощен – свод...

Познание нездраво завладява и, в бурята явява брилянтина
по вълните на ума, по смътното му яве; пиратските си флагове
развяли – стиховете, думите, изгубените с вятъра сърца, в раздялата:


към бреговете на страданието;
под дъбовете, със провиснали въжета;

празнота;
Entfremdung




*     *     *


... крепка, плътна меланхолия –
неспирно леещ се бетон;
и креещи цветчета по гробовете,
като светлици в тихия псалом –

вечерен, градски, монотонен...;
както във най-близкия финал на
съня ти, смарагден – от вечния втори
от твоята, инак, безкрайна, история –

излетял...; в която си не, просто
един, а избрания – за пореден
триумф; пред победата, проснат;
гнева, тишината...; тежката система

на повторението.




*     *     *


... допираме леко чела до звездните прагове;
крилата ни докосват малиновите устни на нощта;
отвъд и оттатък, след зимните, мрачни алеи, там гдето над багрите
се стелят светлините на болния ми град – по-широко от ръжда;

от смърт – по-самотни; подобно на снежни пчели-единаци;
и слепи изгряват – твоите думи... Потръпващите, долу домове
подават своите – в тъмата искри – като знаците във пунктуация,
една – безкрайно непонятна; по снежните стъпки – безкрайни редове

на болката

там долу
там долу

в дрехи от писъци
и спомен от феноли
за минало – със снежна
брадва обнаружено
и стигмàта, дето трябва




*     *     *


поговори със мен във края на нощта ни –
миг преди отново да развее вечността
звънтящите си бели знамена – в не-мòщна
страст, под нейните хоругви апостатни –

няма мостове към тебе,
но ние сме, и двама всред
стоманения град Ентфремдунг;
почти до зимата, поселени, на
избавлението ни...

... рубиновите корди на сърцето
утаяват думите към дъното, трептейки –
няма подстъпи към мен под
сивкавите пламъци; ни във
запàха на повърнато

на тишината и
острия денатурат на
самота неутолима

поговори със мен във края на нощта ни




*     *     *


от разтворените пори, багрени, на есента;
черната, изтича пот, именувана – нощ; гъста
и кисела...; сочната плът на мъглата примамва ни
с мирис на хаос и страх; аморфен, унил – все по-свъсен;

и от мрачния танц, пияни пасакалии; дето звездите
залитат; щом ти закъсняваш; във крепките рани –
за сетната среща – атом сребро да положиш; и скита
с изтеклите, кухи сълзи, моето име; в сърцето горѝ те
с безброй гласове: ... отрови ме




*     *     *


... ще танцувам и пея в нощта – до зори;
ще подскачам, леко прегърнал през кръста
луната; и цигара в ръката ти, все ще гори –
тръпчивия привкус на дим ще разпръсква;

като огънче малко, звезда – погледни ме –
по небето игриво се лутам из мрака;
и даже във смъртта ми, все по-неустоима;
замира – тихият дъх на lamento rubato,
самотно и диво, едно...

... а в утринта ще отворя очи, вероятно;
и, за последно в града, неуморен; дали
ще поема, отново самичък? – да ръся и мятам;
без да говоря, семената на тежки мъгли –

по сив булевард към – право в сърцето ти... –
аз тихо ще вляза и, евентуално
отдавна, при все че, красиво; отнето –
вече там да ме носиш – насам от безкрая...




*     *     *


     “De nobis ipsis silemus…”
          Baco de Verulamo; ‘Inst. Magna’



... и вие премълчете имената свои – нас
сам ни Той, Единственият, призова –
за да безброй, възможни, измеренията са;
дори на най-безплодните, наши, дела...;

че ние раждаме се за страдание,
тъй, както огънят поражда дим;
и без утехата на някакво ведение, що ние
във измамата му смъртно да заспим...

... а сетне и смъртта – родилката, объркана; с възторга ѝ
нелеп, пристига, та; с тревогата в зависимото си,
към болката от раждане навътре – и, в горнилото, нестроя –
сумрачен, да ни завърне – под своето сърце, във кадифето синьо;

там, дето, бива най-финият, най-мек;
на нашето небѝтие, нецарствения пурпур, чер...
Не спира миг, обратно, тя да ни зове, та – нека,
само миг, поне; към идващото с нея „вчера”

една секунда, най-насъщна – пò напред –
ни приюти, във себе си, дорде сме още
незатънали, съвсем, във многолетието
на калта и, в лепкавата, нейна, нощ;

към дъното на древната, последната – вина,
където тя отново, никога не ще намери нас, ни тялото на
своя първороден, клетия – синà ѝ; нероден, макар




*     *     *


по лазурния път на раздялата
и всред жаркия смях на щурците,
вий, сенките, що се целуват – вървите,
в дъждобрани против светлина – само тя,

след графемите от слънчева невматика –
останала; полетели във сдвоена самота –
които вече нищо не значат, та...
не тълкуваме, вече; потъпкали зачатъка

на маранята, в която
затрептяват спомени за лятото
и за солта – все по-тромави...; изцяло

в морето им златно потъваме; дето –
във плитките и непонятни, техни гласове,
ще бурята, отново затихва и, сама, назовè се:
‘единствена утеха за копнежа, проклèтия’




*     *     *


… И стъпкан, от града – навън,
бе гòркият ми лин и, по-диви
от серни ациди – води –
се стремглаво затекоха към


своите изтóчници пресъхнали:
да отразят една звезда, със предпоследни сили;
наречена „Абсинтос” – с горчивото ѝ име…;
напукана, земята бе; от сушата изтръпнала –


за тъмните мои води – зажадняла – сълзите ми,
що като с лещи кристални, аз наблюдавам,
как всъщност ми идва – отвека, приижда –
финалът – пристъп на делир онейроиден –

към мене пълзи; поглъща ми цялото тяло и
гръмко запява незвънки фалцети, печалният край…




*     *     *


... из гърлото на утрото аз кораби – запели –
проводих – на тишината – суровите химни;
леденосини..., когато вълна до вълната се стеле,
трепери под острите зли брегове със чугунени гривни...

... а сетне, и тя,

самотата, изпрати ми своите клоуни пъстри –
кресливо и кърваво ято – дано ги изтрия до крак
от редовете на синя тетрадка, една; малко изгоряла;
с мастило от графит и от натръпнал шоколад,
изписана, цялата...;

... и намери,
призови ме оттам:

крадецът, аз бях, що в светлината
на дъжда, с безкрайното твое „сега”,
и занапред ще се надпява, от ръждата му,
суха, наново задавен...,

... дорде не заспя,
на ветрените часовѝ,
пред суровото бдение;

пред ремъка на времето;

пред ритмуса на
своите разстроени тимпани
във сърцето

пред стражите невидими,
като дърветата в леса на
несамосъвместимото










  
Още сведения

публикувано на събота, януари 26 @ 00:29:26 EET изпратено от emiliyanez

Подведено под:
| * | поезия |

1997 прочита

Още в тази връзка
· Sprenger & Institoris


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из “В ТРОПИКА НА СКОРПИОНА или
СТРОЕЖЪТ НА ОТЧУЖДЕНИЕТО”" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.18 Секунди