Ивайло Иванов: Коледни фейлетони - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

РАЗМИСЛИ НАД ТЕМАТА „УТОПИЯ”

Да не се осребрява докрай всеки символен капитал и да не се къса нишката на вековната традиция, свързваща нас и мъртвите. Защото най-накрая те ще ни повикат при себе си – усетят ли този вакум. Това са две относително значими условия, без които сякаш не може да се прави достатъчно пълноценна и добра литература. Разбира се, има и още, и още... Но липсата на прагматизъм, на користна телеология, както и безкористната памет за традицията, са две от нещата, които особено ярко и осезаемо се губят в наше време. И нишката се къса, нишките се късат, новите млади знаят Дерида, Фуко, Левинас и Бодрияр, лепят ги по път и над път из текстовете и докторантурите, ала не знаят Андрей Германов, Марко Ганчев и Цветан Стоянов и не живеят издълбоко с тяхното наследство, не ги преживяват като лична драма и духовен опит. Да, нишките се късат, светът се срутва всеки ден със милиметри, до утре мога да разказвам за болезнена некомпетентност и потресаващо по своите обеми нежелание да се ангажираш с традицията от страна на младите. Тези хора сякаш нищичко не ги интересува. Мълчат и блеят, блеят и мълчат. Ей така, само ако може да седят и да блеят. Интересува ги дали добре ще се наредят, дали ще похвалиш поредния силен на деня, дали ще станеш докторантка или асистентка, но ей така, да кажеш две добри думи на Ивайло, когато той ти иска текстове, или поне да му откажеш със добронамереност – това не, и не. Само стоят и блеят, блеят и мълчат /особено злостно, комплексирано женско мълчание/. Все едно са ударени с мокър парцал по очите. „Вие сте първото поколение, което не може да реализира утопия”, рекъл им Александър Кьосев, един човек, когото след историите за ранни скандали на морална основа, дваж повече уважавам. Те взели, че се запретнали и направили един брой на „Литературен вестник”, посветен на темата „Утопия”. Само че той не им е казал, че не могат да направят вестник с темата „Утопия” /прагматиката, съчетана със добрата полиграфия, какво не прави!/, а че те не могат да осъществят една Утопия, ако можем така да се изразим, без кавички. Той им казал: „Вие не можете да реализирате една утопия! Вие не можете да излезете срещу стихиите на този свят и да се борите със злото покрай нас, ей така, заради абсолютната, безцеремонна стойност на едната борба. Във вас няма нищо безкористно и донкихотовско, възвишено, трагично или романтично. /Вие сте първото поколение, изградено от духовни хитреци./” Те взели, че направили една „Утопия”. А той не им е казал, че не могат да направят брой на темата „Утопия”, а че в тях няма нищо утопично, ай, да му се не види и намярата, стига сме им го повтаряли поне ние...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а