Страница: 1/3
ОСМА ГЛАВА. ГОДИНИ НА БРЕНОМАНИЯ. ГОДИНИ НА СТРАСТ И НА СЛАВА.
„Тя е пълна с живот!”, казва една интервюирана жена. Без отсянка от непремерена гордост, завист и злоба – само така, както може да се говори тук, на Балканите. Така, както само жена може да го признае пред друга жена. Какво е имала предвид?... Да, тя действително по-късно има две деца, двама сина има тя, Петър и Павел, и в този смисъл действително е пълна с живот – не това обаче е имала предвид въпросната анкетирана дама. Тя, като мен, е имала най-вероятно предвид това, че чрез Лепа Брена битието сякаш празнува. Много е силно, много е пълноценно и дълбоко това усещане за битие, което през годините се формира тук, на Балканите. То е нещо като... бездарието на живота, като мърлявото състояние на Църквата, ако щеш, като безкрайното омерзение и сложилите се един върху друг триъгълници от комплекси, с чиито остри ръбове и плоскости, застъпващи се във душите им, хората на Балканите от векове тук съществуват. Никъде човек така перфидно, девиантно и изчанчено не инквизира другия, както тук, на Балканите. Никъде с такава свинска, бича, бичешка, добича злоба човек не се изгавря над духа на ближния и след това да продължат да бъдат същите, майка и син, баща и майка, внук и дъщеря. Всичко това лесно се опакова и се продава на Запад. Обаче аз ще си остана тук. И ще продължа да разсъждавам по въпросите. Това, че Църквата и Животът тук са в такова окаяно, бездарно, девиантно състояние, това, че в тях се вмества сякаш че самата Нищета на нашето съществувание, това е най-голямото ми доказателство, че именно те са истинската Църква и дълбинно състоятелен Живот. Че бездарието на живота е нашето – специфично балканско – съкровище. Четете есеистиката на Ани Илков за касапина Колиагнев. Четете моите душевни пориви, когато гледам разните телевизионни клипчета за Северна Корея и сами ще се убедите в това. Ами, извинявайте, мен изведнъж ми се прииска да го обикна този техен вял живот!... Аз изведнъж почувствах някакво влечение, сърдечна струя и емоционална ведрина към хората в това ужасно и забравено от Бога пространство. Нямате представа какво огромно богатство са страданието и добротата!... Нямате представа колко много, в повече, в неизречима степен Бог обича именно обикновения човек. Този там, премазаният под товара на обикновеното житейско бреме или под глупостта на някой Ким Ир Сен, Ким Чен Ир, Пиночет или Луканшенко. Както е казано и друг път, „Божията сила в немощ се проявява!”... Не само в немощ – но и „в нищета”. Аз бих добавил – и в житейско бездарие...
Разните снобчета, контета, левичари и лекета на лайфстайла никога няма да разберат тези думи, те няма никога да заживеят истинския си живот. Онзи, заради който Далчев слиза, „лек и весел”, от стълбите на собственото си високомерие, за да се слее с хората и да бъде един от тях. При него това е цяла драма. При тях драмата е, че драма няма. „Започва трагедията – поставят комедията.” Може би наобратно за тях би трябвало да се каже тази епиграма. От тях най-много се отдръпва Господ, сякаш и Самият Той се пази. И, пак обратното, хора като Далчев, Александър Геров, Ралин и Валери Петров са дълбоко обикнати от страна на Бога. Не че са непременно бездарни /или житейски бездарни/, просто Бог обича чистото сърце и обикновения, прост и естествен живот. Този живот, при който писателят не се изкоренява от народа, при който той е пуснал корени дълбоко в „почвата”, във същината и дълбочината на нещата. Само тогава хората ще могат и да му повярват.
И не към тях бих искал тук да се обърна /към лекетата и медийната ни интелигенция/, а към народа си – да, именно към него. Да си ляв не е грях.
Повярвайте ми – ако вие олевеете, и ние ще олевеем, ако станете анархисти, и ние ще станем анархисти и с камъни ще им изпотрошим прозорците!... Народът трябва да се вдигне на въстание, а интелигенцията трябва да си влезне в ролята на негов авангард, дълбочина и тил. Тя не е нито недорасла, нито неразбираща народа си, просто в момента е изкоренена от него. Трябва да заживеем заедно и да се разбираме. Трябва корените отново да прорастат към дълбочината и доброто на почвата.
ВЕЛИКИЯТ ПОВРАТ. ОТ КЛАСИЧЕСКО КЪМ ПРОФАННО И ОБРАТНОТО
Още веднъж за албума „Миле воли диско”.
Това е истинският бум, от него почва, във есенциален смисъл, Бреноманията, завладяла земите на бивша Югославия, стигнала чак до Германия, Австралия и Австрия, и досега вършееща върху огромния и плодоносен сламен харман на Балканите. /„Харман на ветровете”. „Медното гумно на прабългарите”.
„Юртът”. „Стожер” и други такива./ Както споменах, албумът е издаден в 500-хиляден тираж и представлява абсолютният рекорд за звукозаписната фирма „Полидор”, базирана в Южна Сърбославия. Изкупува се за отрицателно време, а музикалният субект, пеещ от дъното на плочата, бива изстрелян в стратосферата на всеобщото простонародно и чистосърдечно. Непривично е за нашите тъмни балкански уши заглавие като горното. Непривично, да не кажа и леко смущаващо. Особено, с оглед посткомунистическите мутренско-барокови и ноторно заверени криминални практики.
Лепа Брена обаче има друго предвид.
Миле е име на сръбски народен младеж, белег за принадлежност към сръбската патриархална култура, нейна стилизация, по-точно казано, от абсолютно същия порядък, към който принадлежат и имената Цеца, Цена, Вачко, Драган, както и много други. Пак ще го кажа, всичко е въпрос на стилизация /мисля си, и смъртта включително!/. На умишлено удържана и отстояване през вековете естетика. Да, утвърждава ценности, както всяка нормативна естетика, но те не са точно същите, на каквито се нагледахме в посткомунистическия нагъл и неофолклорен период на България. Те са един умерен, фино удържан национализъм, който е още толкова далеч от ядрените периоди на полуразпад, взривили страшните войни, които доубиха Югославия. То е един умерен, кротък и опитомен за благодатно ползване национализъм, който е в лоното на едно много популярно говорене – на онова за любовта. Не бих казал, че е сублимация. Как можеш да сублимираш нещо, което без друго съзнаваш?
/Защо го слушам и харесвам тогава?... Казах го и в предишното си изречение, заради любовта. Аз харесвам Лепа Брена точно така, както момче харесва момиче, но със годините и втори начин се разви – както жена харесва жената. Цяла статия съм написал по този въпрос, която обаче не излезе в „Култура”. И как ли и ще излезе?... Това би значело да признаят, че съм по-виртуозен стилист от тях и да се ангажират с една „култура”, която изисква много кураж и дълбока степен на разбиране на нещата. А „Годзила”-та на Димитър Камбуров, тя излезе, нали? Не им ли писа Димитър Камбуров – техен наставник и арбитър на добрия вкус – една положителна рецензия за филма „Годзила” и не им ли той предложи – лично той! - да се открие една постоянна рубрика за високите постижения на низовата култура /като онази, в чийто етос и сега пребивава Лепа Брена!/, за да се хване и този сектор на артистичното битие на народите. Но те, разбира се, не го послушаха. Как ли ще го и послушат?... Камбуров е приятел на Николчина – а това значи много – да оставим, че е толкова добър критик и стилист, стигащ до пределите на Безграничното, така че няма начин те да го послушат. А за разбиране и себеотрицание едва ли има смисъл да се претендира пред „Култура”. Те винаги са защитавали интересите на червената буржоазия.
Но низовите артефакти (на несвободата!) си остават. Какъв по-адекватен гений на духа им от красивата Лепа Брена?.../
Това е първият албум, бележещ по-радикална смяна на стила, поне в линиите на няколко направления. Не че до днешен ден такава смяна е съществувала, но е течала много по-подмолно, бавно, семпло, неподходящо и... подло! За какво, всъщност, става дума? За едно изключително деяние, който повече не би могло да бъде премълчавано. И което ще ни даде тайната и ключа към съкровището на успеха „Лепа Брена”. Или, с две думи казано, това е огромното жанрово и стилово разнообразие на нейното творчество, това музика, чийто жанрови параметри не знаят предели.
Лепа Брена не е поп-фолк певица и това трябва още веднъж да са каже и категорично да се подчертае. В нейното огромно, многотомно творчество мирно съжителстват и деликатно се допират по накъдрените граници, неизброимо число жанрови и стилови тенденции. Като хромозоми. Едно широко разгърнато ветрило от фосфоресциращи желания и цветни жанрове. Като паун разперило опашка над света, за да те приласкае и закриля, а след това да клекне над лицето ти и да ти бъде майка и добра закрилница.
Ето някои от основните му параметри и благоуханни жанрове.
Класически фолкор http://www.youtube.com/watch?v=7jdQN1VfdEQ
Гръцки и македонски песни http://www.youtube.com/watch?v=Dqf7fHC3yQY
Босненска мюсюлманска музика http://www.youtube.com/watch?v=r9N-XTo-xig
Балади и кафански песни http://www.youtube.com/watch?v=HmsNVHTvjnk
Кафкиански песни /?/...
Битови и почвенически песни http://www.youtube.com/watch?v=NA8dsV99f6o
Песни на отрешението http://www.youtube.com/watch?v=NwmKAdsna6w
Чарлстон http://www.youtube.com/watch?v=OLfBLFMIAqE
Стари градски песни http://www.youtube.com/watch?v=zTfmSI8oVrY
Диско. Поп музика и естрада http://www.youtube.com/watch?v=KCZJtypIadg
Кънтри http://www.youtube.com/watch?v=4deZXD3Stp4
Унгарски песни http://www.youtube.com/watch?v=pF8H6G88o2g
Симфонична музика http://www.youtube.com/watch?v=5SuO3WXXTgQ
Рок-музика и рокендрол http://www.youtube.com/watch?v=rGe7TY9XovA
Ню уейв http://www.youtube.com/watch?v=e8itZsj_iP8
Електронна музика. Симулакъри http://vbox7.com/play:7609419516#
Реге http://www.youtube.com/watch?v=8RoqWnv0TvM
Африкански песни http://www.youtube.com/watch?v=O8-B8CBLirs
Също така, Бразилски песни, Детски песни, Циганско-чалгарски и просташки песни, панаирджийска музика...
http://www.youtube.com/watch?v=7bS72viLTR4
http://www.youtube.com/watch?v=hXRVQkMoqzk
http://www.youtube.com/watch?v=QFaCzc1FCBM
И, шеговити, може би!... http://www.youtube.com/watch?v=EB9187ugQCE
Всъщност, то всичко при нея е шеговито. Тя на еротиката много държи. Защото именно чрез нея се и шегува...
Песни за офталмолога – „Затвори очи, // да те любим я..”
http://www.youtube.com/watch?v=CakKkjFbGso
Имаше и една лесбийска, ама нея ще си я кътам за себе си...
Виждате ли какъв огромен спектър и какво широко разтворено ветрило?... Каква огромна ножица, хрущяща и премазваща гърдите ми, като бедра.
Затова я харесвам аз. Защото не слугува на никого. Защото премазва всяка предварителна представа за себе си. Смила я и я доразсъблича, оставяйки отвън само обувките. Или, както е казал Поета, „Жерав синур не знае”. /Пък и да знае, не бива (един вид, не го има за нищо)./ Какво остава пък за нашата Жеравица?...
Слушаме песента „Okreces mi ledja”, от франкофонския период на певицата...
http://www.youtube.com/watch?v=3dm1zULMzSE
Напред (2/3) 
|
