“Laibach”

Словенската земя е сочна
като плазмата в сърцето ми;
и огнена е старата ни нощ,
невидим – мракът ù а недочетени

са още книгите, в надежди и копнеж – невръстни –
трòмером подписани, на нашите отци –
в страстта; преди да ни има, за да отсъстваме;
в деня – преди днес, мига после вчера; звънци...

... от мъгла и от пушек, щом са хриптели;
щом тъмнината се стелела – фина утайка –
по крехките вени на нашето време...; по
тесните предели на сърцето ѝ – майка ни,


старата, гòрка Словения...









Напред (2/3)