Емилиян Иванов
Голямата своя армада аз пратих |
* * *
... голямата своя армада аз пратих
оттатък Екватора...; подир Южния Кръст –
без остатък; и всеки мой кораб, със
тежка умора, препълнен; подобно
на късче анàфора – хляб по водата e,
що върху себе си, тя надалече отнася,
да броди в простора...
... и, макар да казват, нямало попътен вятър,
за никой от нас, докогато и път пред
корабите ми, пробити, няма; ни на
братята или приятелите, мои, старите...;
... но вярваме, все още, ние, че всякога,
във всеки миг, ненужните, ще бъдем все някъде...,
съвсем пред лицето на Кръста ни, Южния.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, ноември 06 @ 20:37:07 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
1712 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|