Ивайло Иванов: Битието празнува – Втора част - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ТРЕТА ГЛАВА НАЧАЛОТО. ДОСОКРАТИЧЕСКИ ПЕРИОД

http://www.youtube.com/watch?v=AikW0l4GO44

http://www.youtube.com/watch?v=ZDfRKLy6eRM

Звездата ѝ изгрява като метеор в нощното небе над застойния период на Балканите. Този географски ареал не помни друга такава шеметна, плодотворна и пълноценна творческа кариера!... По нищо не отстъпваща на най-високите звезди на световния фолк и естрада – точно така, както талантът на един Петко Славейков, да речем, по нищо не отстъпва на онзи на Хайне, само дето езикът му е малко по-мърляв и необработен малко. Също като сръбския, който си е по природа такъв.

Но стига ретро-телеграфни паралели. Да замълчим и да се вслушаме в таланта ѝ. (…)

През 1982 г. излиза първият албума на Лепа Брена – „Чачак”. От строго професионална, изследователска гледна точка, това са най-музикантските ѝ песни. Най-професионално издържаните, без всякаква допирна точка до чалгата или поп-фолка. /Строгото разграничение между двете обаче трябва да се поддържа. Другаде ще говоря по-обстойно за принципните му основания./ Тези лирични песни и днеска дават богат материал за изследователи и интерпретатори, трасирайки творческите колебания на Лепа Брена и мъжкия ѝ оркестър от времето на първия им период. Година-две по късно, в интервюто си от Мостар, певицата ще изплюе камъчето на брилянтното разковниче. Старата градска песен, сръбският традиционен фолклор и актуално шестващата естрада са трите опорни точки, върху които се гради поетиката на нейното творчество. В плочата има талантливи образци и от трите. Стилистиката на корицата е издържана в същия дух. От там ни гледа ранната Лепа Брена – в красива синя рокля, цепната от върха на пръстите до кръста и ханша. Бедрото ѝ е кадифяно-оглушително, оголено с предизвикателна усмивка към слушателя, главата ѝ – леко извърната встрани, към имагинерната точка на „Аз”-а. Ръката ѝ държи красиво цигаре, докато другата се плъзга неуверено по ханша, търсеща дълбокото доверие на бедрото. Лицето ѝ би могло да бъде и по-красиво, но тя ще се разхубавява и за в бъдеще.

Като шармантна, буржоазна дама на лайфстайла отпреди Войната. Като парижка шантонерка от началото на Века.

От този предрождественски, досократически период особено изпъкват песните:

„Илийо, море бекрийо”,
„Данас плачем я, сутра плачеш ти”
и „Вуйчо ми беше кавалер” /Служеше в кавалерията/.

Моля ви да влезете в Ю Туб и да си ги чуете всичките!... Като своеобразни експериментални Приложения биха могли да се тълкуват песните:

„Снела кока яйе”
и „Лала из Баната”.

За вашите изтънчени уши обаче нашия скромен творчески колектив /Аз, Свръх-Аз и „То”/ сме избрали поразяващата балада „Снове снивам” /„Отново сънувам”/. За отбелязване е, че в този първи, предродилен период ангелските гласовете на околоплодните води все още пеят наедно с тихия фалцет на ембриона си. Да, точно там, от светлия мрак на Отвъдното.

http://www.youtube.com/watch?v=SuOi4F3a4m0

Напред (2/2)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а