Атила Земплени
В лющеща се златна рамка |
Малко така си живеем, като онези стари катунари
от романтичните филми, от панаирджийските картини.
Неправдоподобно зелено и синьо ни обгръщат
или мелодраматично снежно бяло, лъскаво черно.
Жена ми е циганка, с прекрасна кърпа
и рокля, пада си по розовото, красят я
обиците й череши. А пък гласът на Луца, циганче-делфинче!
Около нас трепти той и се рее порцеланов.
А в джоба - ножче, бързо се напивам,
мръсно псувам и кълна.
Ту глезим се, после се изяждаме взаимно,
друг път пък си крещим, после се изяждаме взаимно,
начукани пържоли, в сладко-кисел сос.
Каруца ни е къща, коне са ни елите,
а захар катерицата, и демон - кукумявка.
И звездно луничави нощи пресичат дните ни във лющеща се
златна рамка. Страхуваме се от Бога,
от дявола и плътно се притискаме един до друг, когато
зад нас контурът на гората става все по-ясен.
Изумени разглеждаме линиите на дланите си,
без да врачуваме. Все по-малко
разпитват за нас, макар
да искаме хепиенд, накрая,
съвсем е сигурно, ще умрем.
Забележка: преведе: Детелина Вълканова и BG-кондуктора
| |
| |
| Накратко | Каруца ни е къща, коне са ни елите,
а захар катерицата, и демон - кукумявка.
И звездно луничави нощи пресичат дните ни във лющеща се
златна рамка. Страхуваме се от Бога,
от дявола и плътно се притискаме един до друг, когато
зад нас контурът на гората става все по-ясен.
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, април 23 @ 09:14:14 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Краища | Унгарска връзка | поезия |
2387 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|