литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Битието празнува
Страница: 2/2




ВТОРА ГЛАВА. БИОГРАФИЯ


Бе майка ми перачка,
баща ми бе апаш.
Но аз направих крачка
в житейския си стаж.

И техникум за вакса
завърших с пълно „три”.
Животът ме изпракса
да бачкам без пари.

Интелектуалка
вече ще съм аз.
Битова пързалка
спроти нас и вас.

Писател казионен
ожени се за мен.
След туй като шпионин
той биде уличен.

Намерих после втори,
той беше жив класик.
В дома си ме затвори
да готвя арпаджик.

Интелектуалка
вече ще съм аз.
Ах, каква пързалка
чака всички вас!...

Мъже намирам лесно,
аз съм жената-мит.
Които са на тесно,
привличам ги – магнит!

Ще мине малко време,
ще си намеря нов.
И всеки да ме вземе
ще бъде всеготов!...


Радой Ралин – „Равноправка”, По Брехт


„Майка ми беше кроячка, баща ми – медицински техник!... И двамата нямаха нищо напротив да се занимавам с баскетбол и пеене, но никога не са имали някакви по-специални планове и ангажименти за мен. По-скоро, искаха да уча медицина. За съжаление, остана им само мечтата, тъй като нямах пари, за да следвам. Бях нещастна. Записах „Туризъм“ в Природо-математическия факултет на Белградския университет. Лекциите бяха на три места едновременно и ми бе много трудно да ги посещавам, тъй като нямах пари за билет и предвижване. Ядях само хляб и кисело мляко. Освен това, бях тъжна и много самотна. За първи път разбрах какво е да си извън родния дом. Но пък едно дете не може никога да порасне, докато бъде обградено само с обич и родителски грижи.

– И какво стана после?...

– Реших да работя!... Върнах се в Бръчко и започнах да си търся някаква работа, докато един ден, най-ненадейно, в някаква случайна кръчма, срещнах оркестъра на Саша Попович. Беше привечер. Най-нахално взех микрофона от стойката и започнах да пея. Исках да покажа, че и аз мога, че и аз струвам нещо, че съм „супер”. Саша Попович много се ядоса, но не можа лесно да ме свали от сцената. Изпях няколко песни на Бони М, АББА и Тина Търнър – това се слушаше тогава. Саша ме накара да изпея и една народна песен от Лепа Лукич. Това се случи в хотела на града, където съм израсла. Публиката ме аплодира въодушевено. Казах, че когато решат да говорим за работа, могат да ме потърсят. След два месеца бях на екскурзия в Дубровник и получих телеграма да се връщам в Бръчко, защото Саша Попович искал да говорим по работа. Баща ми падна в несвяст, като разбра, че тръгвам да пея с ресторантски оркестър, но аз нехайно го помолих да опитам, като обещах да съм послушна и да не го срамя пред хората. Той се съгласи, въпреки своята воля. След два месеца вече бяхме на „голямата сцена”!...”

http://www.youtube.com/watch?v=NNKJy6qr2YA

Поли, виж, тука Лепа Брена пее във леглото и се радва на това, че хората я обожават и че е жена!... Кой ли още е като нея, по отношение на обожателния елемент?...

А пък тука лети над румънците и им прави някакви сладки муцунки от въздуха, и цветенца от целувки разсипва в пространството над главите им даже!... Пък те се радват, вдигат буйно черните ръце към небесата и подскачат ли, подскачат в такта на свирнята, като някакви езичници край буйно накладен огън, като някакво първобитно племе в нощта на тяхната инициация. Липсва им само (пак техният) Мирча Елиаде, да ги опише и проучи най-подробно, понеже той, страшно уплашен от вожда им, още отрано е забягнал много, много надалеч и днес живее някъде на север от страната ми, встрани от племето на Африканска Румъния. Всъщност, тя има една такава песен, „Тамба-ламба” се нарича, снимана в дълбочините на екваториална Африка, много е пластична в нея и я масажира един истински африканец, целият от чер бакър и злато – мечта за всяка лайфстайлна жена – сигурно от рудниците на Цар Соломон е излязъл или поне от едноименната моя детска книжка.

Охлеле, олеле, Божкеле, душата ми ще изгори тая Лепа Брена, виж я какъв превъзходен задник има на този клип и каква прекрасна п., но да не отиваме чак толкоз надалеч, да се завърнем овреме на нашия!...

Румънците тук нямат ток, понеже Чаушеско пести /от народа си/, да мъчи да им изплати външния заем и целият стадион – изцяло черен, като бой на румънци в черна нощ!... Само на сцената – две-три жълти светлинки. И няколко оранжеви даже. И като разтяга онзи там акордеона, спектърът се пречупва като през кристал през него и грее ли, грее. Единственият светъл предмет в този просторен стадион. Като в хол. А пък той гледа в камерата и се хили като някакъв кон. Конят Тарпан, имаше го на една картинка от дъвки. Това е моята младост, в тази спектър ще мине животът ми!...

Лепа Брена на олющените стадиони, на прегърнатия от ръката ѝ милиционер, на мургавите потни цигани, излезли привечер от мините в Тимишуара, за да дотътрят мазните си задници до стадиона, на изумелия от жажда поглед на младежа, на баба ми, която скоро ще умре (непричестявана) и Бог ще я спаси, помилва, възкреси и посели завинаги в Рая!... Защото тази е истината за света!...

Нашата Лепа Брена! Майчиното бездарие на живота!... „Не съм те никога избирал на земята“!... Тъкмо затова обичам Балканите!...

http://www.youtube.com/watch?v=hOkwJ_Gqj7U



НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ЛЕПА БРЕНА


Охлеле, олеле, Божкелей
и ти, архангел Гавриле!
Майко, света Симонийо,
вуйко, светице Варваро!
КДС-поп Алигорко
и ти, Мизерниче Божий!
Святи закрилнички хорски –
какво се й чудо видяло!...
Какво се й нещо родило
во града Бръчко на Дунав!...

Жена със къса пола и
стройни бедра на краката,
със диадема с дванайсет
ясни звезди във косите.
В дланта ѝ – Чаша със вино,
в другата – Блюдо с подагра.
Гущер в нозете ѝ лази
и се в бял глезен умилква.
Котка се в ханша ѝ трие
и за гръдта ѝ мърмори.
Шест мъже стройни край нея
акордеони разтягат.
Всеки за нея говори –
никой не смей да я пипне.
Само подире ѝ тъжно
с поглед загадъчен климат.
Во града Мостар ще свирят,
хонорар славен ще взимат.


http://www.youtube.com/watch?v=HYTf9mCTIfE

Всичко ѝ харесвам на Лепа Брена – бедрата, изпъкналия зад комбинезона задник, сгъвките на колената, гледащи с мълчалив упрек към мене /там дремят петънца от избухлива влага/, разнежената снажност на гърдите ѝ, които определено не са много големи за жена от нейния ранг, кремавите цветчета на нежните устни, блестящи като станиол за смукане и горчивия шоколад на ума ѝ. С две думи, целият порядък на божественото ѝ тяло! И всеки един елемент на духа ѝ, та ако ще утре същият този дух да защитава някой нов тоталитаризъм. Пред красивата жена всичко отстъпва. Всички доводи на този семпъл свят гаснат, помрачени, пред нея. Винаги ще я харесвам, защитавам и обожавам – и колкото по остарява, толкова по-романтично ще го правя, за да се знае, че красивата жена винаги може да разчита на един паж, с плащ и кинжал на перото, на един масов пиар на словото, и колко по-остарява тази същата, толкова по-страстен и всеотдаен ще бъде нейният рицар. За да се помни, че милостта ни е дадена даром от Бога и даром тя се раздава.

Мечтая да си имам едно такова момиче, като Лепа Брена, да си взема всичките хонорари от София и да ѝ купя такава синя рокля и копринено, прозрачно чудо, с каквото е облечена в настоящия клип. Да я обсипя с диаманти като с мънички звезди и след това да седна на дивана, а тя да пее от средата на хола, да ми блещи и да свети!...

http://www.youtube.com/watch?v=3OuoCEcK3Do








Назад Назад (1/2)



  
Накратко
Глава първа. Зрялата красота
Втора глава. Биография

Още сведения

публикувано на неделя, октомври 16 @ 14:14:06 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | пародии |

4151 прочита

Още в тази връзка
· http://www.youtube.c...
· http://www.youtube.c...
· http://www.youtube.c...
· http://www.youtube.c...
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 4.5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Битието празнува" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Битието празнува (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на неделя, октомври 16 @ 20:01:19 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Ивайло Иванов, Битието празнува ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди