литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Иван Сухиванов
Пратката




Автомобилът пореше среднощните тъми. Единствената реалност сега беше мощният напев на мотора. Той погледна ретровизьора: мрак.

На разсъмване трябваше да влезе в Румъния, несигурната обстановка в Югославия го караше да избира обходни пътища.

Лентата на пътя се виеше в безконечен лес: от сънения сумрак, в периферията на осветеното от фаровете, като че ли надничаха мечки, рисове, зубри, а святкащите насреща зеници, създаваха усещането, че нощната гора го наблюдава.

Преди Сегед, щом зърна аленожълтите надписи на мотела, се отпусна. В мотела отсядаха предимно балкански и украински автокрадци, както и дребна краймагистрална фауна.

На бариерата на паркинга бутна бакшиш, онзи заломоти на развален английски, сетне направи жест, с който го караше да приближи; измъкна мазен албум, разтвори го като меню и лъсна разопакована розова плът; за миг го впечатлиха втренчените, почти налудничави погледи на анонимните проститутки. Портиерът задържа албума отворен, изглежда да удължи магическото му въздействие, после го скри и се отдалечи с непроницаемо изражение.

Поръча си хамбургер и пепси; изгълта ги на крак; на излизане от бюфета го спря чернокос мъж: „Българин ли си?”. „Куриерският джип твой ли е?” – приближи и вторият, с гаден трансграничен акцент. „Това е Йоско” – представи го чернокосият. „Ще помолим да предадеш една пратка… в Трансилвания, по пътя ти е…” – нареди Йоско. „За жена е, наше момиче, българка, Мария се казва, в Алба Юлия е, работи на първата бензиностанция”. Пътували в обратна посока, към Холандия, но за късмет го срещнали и… Усети как кожата му настръхна под ризата. „Няма страшно” – потупа го по рамото чернокосия.

Пътят му се удължаваше със стотина километра заради новата пратка. Реши да подремне някъде по пътя веднага след граничния пункт. Спря в някакво градче: халогенните лампи едва цедяха лъчите през гъстата сутрешна мъгла. Клепачите му се слепиха мигновено.

Сънува: някаква комуналка, той се лута по полутъмните етажи, с огромен пакет, опакован в амбалажна хартия, издирва някаква Мария. Чува се шуртене на канализация, иззад някаква олющена врата прониква детски плач.

В този момент отваря очи и вижда стичаща се мръсна пяна по предното стъкло; едно босоного цигане се е качило на предния капак на джипа и я размазва с гъба. Приближава раздърпана пепеляшка и разперва пръсти: „Панч евро” – заявява тя. „Мафиа” – добавя доверително и заплашително едновременно. Изсипва през процепа на страничното стъкло кутия с цигари и потегля рязко. След десетина километра разбира, че е объркал пътя.

Слънцето залязваше и адската жега намаля. Караше лудо, профучавайки покрай керваните с летовници, тръгнали за морето. Харесваше професията си на куриер именно затова, заради възможността да прелита през местности, без да запомня подробностите на пейзажа, да мярка някакви хора и да ги забравя на следващия завой, усещането, че нещата се случват за първи път и никога не се повтарят. Усещане, особено силно, когато не минаваше през обичайни маршрути.

Караше надолу по странен терасовиден хълм, когато асфалтът свърши: нататък продължаваха два коловоза, които криволичеха в треволяци. Надолу се откриваше някаква пепелява котловина, приличаща на изоставена кариера. Спря и свали стъклото: беше нечовешки тихо. Стори му се, че дочува пърхане на прилепи. Застърга щурец. И тогава му се стори, че познава това място, сякаш го бе сънувал хиляди пъти.

Запали. Индикаторът за гориво замига в сумрака. Даде рязко газ, кракът му изтръпна от напрежението. Пътят лъкатушеше между туфи и изгорели стърнища. Някаква сянка прелетя пред фаровете и нечии разширени очища се впиха в съзнанието му. Стисна челюсти, воланът вибрираше в ръцете му, но въпреки това усети как нещо, пролази по гърба му.

После внезапно се появи макадамова настилка: джипът се спускаше по склон, който премина в тясна насипна стена, обрасла с тръстика и ракитови стръкове, зад които тъмнееше водоем. Лъхна го дъх на мочурище. След миг осъзна, че левият коловоз е изчезнал и фаровете осветяват пусто пространство. Колата се свлече и задницата се хрясна в нещо; преряза го нетърпима болка в кръста.

Освести го хладния допир с водата; джипът се беше килнал, задните седалки бяха под вода, а пратката плуваше като айсберг. Посегна и разкъса пакета: измъкна механична кукла, с ключе на гърба. Главата на куклата бе идеално оформена, дори имаше някакъв меланхоличен израз, запечатан в чертите.

Ръката му машинално нави пружината: куклата се разтресе конвулсивно и застина: ритмичното тиктакане във вътрешностите и обаче продължаваше.

И той разбра, че съдбата му отпуска няколко секунди преди адския механизъм да го напласти по стените на купето.

Пое дъх и се плясна странично с цяло тяло във водата. Краката му затънаха, сякаш нещо го всмукваше надолу.

Алените светлини се нажежиха до бяло; усети, че се издига и че полита към някакви паралелни висоти; мярна като в негатив горящия долу джип; колебливата и сгърчваща се гледка.

Един огнен ангел с лице на жена го пое, отнасяше го, незнайно накъде.

„Лицето – мислеше си – толкова е познато, сякаш винаги я бе сънувал, ето я, най-накрая.”











  
Още сведения

публикувано на вторник, август 02 @ 18:14:58 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
Краища | * | проза |

2280 прочита

Още в тази връзка
· Иван Сухиванов


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Пратката" | | 1 коментар

Коментари за Иван Сухиванов, Пратката (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на вторник, август 02 @ 18:48:55 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Иван Сухиванов, Пратката ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди