Валентина Маринова Космогония на чашата чай | Страница: 2/5
АЛХИМИЯ НА СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ
виж ги – надвесени
над кръглата маса
изопнали сетивата си
като мост
над бърза река
ловят си мислите
в зеленото око
на чашата с абсент
тя съблича от себе си
спомен след спомен
не си като оня – отсича
връзва му пъстро хвърчило
полетял той се вижда отгоре
цял прекрасен и щедър
облича една по една
надеждите ѝ... вдишва
хелия на устните ѝ...
тя... сега е отломка от сън
той – уютно пътуване
вече не се виждат
един в друг
Назад (1/5) - Напред (3/5)
| |
| |
Още сведения | публикувано на сряда, май 11 @ 22:52:05 EEST изпратено от iivanov
Подведено под: | * | поезия |
5382 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 0 Гласа: 0
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|