Владимир Шумелов: На макета - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ПОТОПЪТ

Когато водата стигне до врата – горе главата!
Линц

... Остават няколко часа.

Захвърлям Библията. Когато отварям Речника за чужди думи (БАН, С., 1982), виждам, че външната твърда корица се е откъснала, но колите са все още скрепени на широкото място, където, слепени с плата, се докосват до твърдата подвързия; чета върху хартията от вътрешната страна на подвързията: „Стопанска академия... лозарска наука, год. XIX, № 8… минералното торене и хидромелиорацията... Биологичните прояви на...“ Цялата вътрешна страна на твърдата корица е облепена с лист бяла хартия.

... Навън вали. Сменям книгите като носни кърпички. Чета... „През втория месец, на 17-я ден от месеца, в този ден всички извори на великата бездна се разтресли и небесните прозорци се отворили. И се лял над земята дъжд 40 дни и 40 нощи...“

Още: Шумер, десет века преди Христа, надпис върху глинена плочка: „Сутринта рукна порой, а през нощта с очите си видях обилния дъжд. Погледнах в лице бурята, страшно беше да се гледа...“

... Оня ден зададох въпрос пред аудиторията и тя мълчеше. И това мълчание бе обезпокоително застрашително в дните, замъкнал се кой знае защо и откъде пред тях, безропотните и неразбиращи заради това студенти; пълните със секунди и минути часове, в които трябваше да отстоявам чужди възгледи и тèзи и много малко свои. „Колега, не знаете колко са комплицирани...“ Не знаех, но се досещах. Нали в подобно състояние съм и аз – отдавна.

Продължава да вали. Все някога трябва да спре... Чета... Гватемала, племето киче, Кодекс „Попол Вух“: „Станал много голям потоп... Потъмнял ликът на земята и започнал да вали черен дъжд, пороят се леел ден и нощ, хората бягали отчаяни...“

... Продължавам да чета. Слушам „Тихи нощи“ на Рик Уейкман. И главата продължава да ме боли (от алкохола минава по-бързо). Губя инерцията на собствените си мисли...

Хипотези: Огромна приливна вълна, която може да се образува, ако гигантски астероид премине близо до Земята (Н. Бонев)... Земята се е сблъскала с комета или поне с опашката ѝ (Великовски, САЩ)... Луната е минала близо до Земята. До „неотдавна“ Меркурий е бил спътник на Венера, а „отскоро“ е станал планета; според Гернстенкарн и Луната е била самостоятелна планета, но някаква космическа катастрофа я е отклонила от пътя. „Пленена“ от Земята, тя се приближавала все повече до нея, докато преминала „предела на Роше“ (2,86 от земния радиус) и диаметърът ѝ станал 20 пъти по-голям от днешния. В резултат – огромно увеличение на приливите...

(Ако има Господ) Боже, спри! В бутилката се клатят няколко сълзи на мъж. Прозорецът на стаята ми, която е на първия етаж, се облива от мътни потоци вода, сякаш с маркуч. Опитвам да чета, отново... „Ипохондрия... Прострация... Ексклюзивизъм... Галон... Гратификация... Абулия... Бикини...“ Коленете ми се присвиват нервно. Чука ми се... Отивам до тоалетната. Когато сядам отново, съм спокоен. Спокоен... Водната завеса зад стъклото е толкова плътна, че не виждам отсрещната къща...

Още: Според поляка Ян Гадомски на 4,4 млрд. години върху Земята пада един астероид с радиус 17 км, който е в състояние да разруши половината ни планета. Астроблемите (следи от паднали тела) върху повърхността на Земята са многобройни, фиксирани днес, както и в митологиите. Митовете...

Време е да започна „Всички ценности на нашето време“. Днешните ни дела са проекции на митологемите... Установяване неценността на новото време, без оглед на социалната стратификация... Всичко, упорито... Имам късмет, че не съм историк. Мразя историята, историите... „Без отдих е тази война.“ (Откъде го помня?)

Открих: пиша изглежда най-вече за прераждането, „да започнем отначало“ – нещо твърде несвойнствено за нас, българите, тема, стара като света, но притежаваща изключителен потенциал и далновидност.

Открих и още нещо: не мога да пиша без духовен или емоционален стимул, а това е лошо... (Чета, хм, Еклисиаст и... Киплинг.)

Навън не вали. Потоп... Не мога да видя небето, но мисля че се е разцепило и излива злобата си върху града. Колите по улицата плуват като катери, а хората... Майната им! Въпреки че съм на първия етаж, при мен е още сухо. Майната ви! Слушам Робин Кениата...

... Преди гърците да се настанят на Пелопонес, там е съществувала Аркадия. Древните ѝ жители разказвали, че потопът бил отдавна, когато на небето не светела луна. Елините ги нарекли „долунни“. Същото твърдят Аполоний Родоски (III в. пр. Хр.) и Анаксагор (V в. пр. Хр.), позовавайки се на древни източници...

Това е положението... Земята е напукана... Пустините искат да ни глътнат... Водата в океаните се покачва... Катастрофата настъпва – пясъци срещу вода. А хората?

... Трябва да чета. И да пиша. Но в същото време вълните блъскат в прозореца, който, Бог знае защо, не поддава. Ако Господ би оттеглил претенциите си Горе, щеше да е ясно, Луната щеше да набъбва, а това е най-добрия период за нови дела...

Това е. Свърши. Ще чакам дъгата...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а