Емилиян Иванов
Из „Стихове за философи” II | Страница: 3/6
ХАЙДЕГЕР
Приижда времето с вълни
подивели, от стомана, превъзпламенена;
сурва се към мене; в лицето ми мълви
на свой антиезик, комуто съм във плен –
езикът, който ме изрича –
с една предходна разрешеност – винаги –
в чиято порфира аз сричам
графеми огнени във пергамент на минало –
и все по-непонятни отговори на въпроси
невъзможни: откъде битието извира;
накъде ми сърцето го носи;
и в своята безсъница аз не намирам,
как в тремора на палещата нощ,
аз да разбирам, да живея и да бивам – глътка сила...
 Назад (2/6) - Напред (4/6) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, януари 28 @ 23:09:46 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
4421 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|