Емилиян Иванов
Из „Стихове за философи” II | Страница: 1/6
АДОРНО
На уртéкста, тайнствен, из недрата –
от сърцата на Стравински
и на Шонберг – разпръсват се ята –
да плават из просторите локрийски;
ята от смисли – в чиста форма;
от множества мелодии, най-странни,
за да явят лика на гения – Адорно...;
в секвенциите кукувичи в утрин ранна.
Дванадесет тона – хроматика зряла;
безброй алтерации – в серии най-причудливи;
издалеко изпъква безкрайната цялост
на релеф от хармонии мощни – със сила
лика да ми явят на гения – Адорно –
с диалектиката негативна – непокорен!..
Напред (2/6) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, януари 28 @ 22:09:46 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
4378 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|