Емилиян Иванов Мир и формалин | Страница: 3/3
* * *
Едно дете на своя трон
присяда, който от ухания
е изграден, на ацетон;
що из акакията му витае.
И втурва се дъхът му да ги гони,
предела надхвърил на юнострадания;
образи странни в очите се ронят –
навява душата му странно послание:
синтагма една – единствен лектон,
в чието значение тихо ридая;
с въздишка финална и стих утаен –
ацетон.
Назад (2/3)
| |
| |
Още сведения | публикувано на четвъртък, декември 09 @ 21:44:14 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под: Разпръсква изгревът | * | поезия |
4918 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 5 Гласа: 2
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|