Емилиян Иванов
Мир и формалин | Страница: 2/3
* * *
Есента във Търново се ражда;
оттук започва пътят и към
всички светове, копнеещи във жажда
за тежката позлата и последен звън
на Търновския вятър, бледен;
що не спира да кове върху
гръбнака на лазура, летен и
замиращ, фигурите свои странни,
дорде земята не запърха,
мека, сочна стоплена и гола,
под леещия се отгоре,
древен Търновски лидол…
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, декември 09 @ 20:44:14 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
Разпръсква изгревът | * | поезия |
4871 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|