Т. С. Елиът Кориоланus | Страница: 1/2
I. Триумфален марш
Камък, бронз, камък, стомана, листа на дъб, юзди на кон
Върху паважа.
И знамената. И тръбите. И толкова орли.
Колко? Брой ги. И тази мачканица хора.
Едва познахме се във онзи ден, едва Града познахме.
Това е пътят към храма и ние – толкова – тълпящи пътя.
Толкова чакащи – колко ли чакащи. Има ли значение в такъв ден?
Идват ли? Не, не още. Можеш да видиш няколко орли. И да чуеш тръбите.
Ето те идват. А той идва ли?
По природа будният живот на нашето Его, е да приема.
Можем да чакаме с нашите столчета и нашите наденици.
Кoe е първо? Можеш ли да видиш? Кажи ни. То е
5 800 000 пушки и карабини
102 000 автоматични пистолета
28 000 миномета
53 000 полеви и тежки оръдия
Не мога да кажа колко ракети, мини и бомби
13 000 самолета
24 000 самолетни двигателя
50 000 вагона с амуниции
сега 55 000 военни вагона
11 000 полеви кухни
1 150 полеви фурни
Колко ли време отне. И той ли ще бъде сега? Не,
Онези са Капитаните на голф клуба, а тези са Скаутите,
И сега société gymnastique de Poissy
И сега идва the Mayor и Човекът с ливрея. Виж
Ето го сега, виж:
Няма interogatio в очите му
Или в ръцете, спокоен над конския врат,
И очите наблюдателни, чакащи, приемащи, неразличаващи.
О, скрито под крилото на гълъбицата, скрито в гърдите на костенурката,
Под палмовото дърво на обедното време, под тичащата вода
В тихата точка на обръщащия се свят. О, скрито.
Сега изкачват се към храма. После свещенодействието.
Сега идват девиците, носещи урни, урни съдържащи
Прах
Прах
Прах на праха, и сега
Камък, бронз, камък, стомана, камък, листа на дъб, юзди на кон
Върху паважа.
Това е всичко, което можахме да видим. Но колко орли! и колко тръби!
(И Великден; не отидохме из страната,
Така че взехме младия Сирил на църква. Забиха камбаната
И той направо каза, извисоко, кръби.)
Не захвърляй тази наденица,
Ще ни свърши работа. Той е изкусен. Моля те, ще ни
дадеш ли светлина?
Светлина
Светлина
Et les soldats faisaient la haie? ILS LA FAISAIENT.
Напред (2/2)
| |
| |
Накратко | Преводът следва изданието: T. S. Eliot, “The Complete Poems and Plays. (1909-1950)”, New York: “Harcourt Brace & Company”, 1997, pp. 85-89. Поемата е част от цикъла “Unfinished Poems”. Първата част е писана през 1931 г., а втората – година по-късно. Фигурата на Кориолан се среща и в други текстове на Елиът: например в “A Cooking Egg” (1919) или “Ode”, част от “Ara Vos Prec” (1920). Името на Кориолан (в едноименната Шекспирова трагедия – Coriolanus, a у Елиът - Coriolan) е свързано с герой или бог-епоним на волския град Кориоли. Кориолан бил от патрициански аристократичен род и твърде рано влязъл в противоречия с плебейските разбирания. Изгонен от Рим заради обвинения в тиранично поведение, повел армията на волските към страната си. Спрян е от молбите на майка си и съпругата си (491 пр. Хр.). Основни източници за живота на Кориолан са Тит Ливий, Валерий Максим и Плутарх. Преводът е на Виктор Вълев.
| |
Още сведения | публикувано на събота, април 17 @ 12:45:35 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под: | Аргос | поезия |
4992 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3 Гласа: 5
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|