Богомил Райнов
Нощно пътуване | Страница: 4/4
И НЕКА БЪДЕ НОЩ
Не искам да умра като порядъчните смъртни – вкъщи си!
Не ща да утешавам близките си – „Не скърбете!”...
Нe искам и във сетния си час да гледам вечно същите
досадни рафтове със книги, и до днес недоизчетени!...
Ала не ща и вън, на улицата, да умирам,
да рухна невъзпитано, забравил всяко себеуважение,
и пет милиционера със пискливи свирки да ми свирят,
че нарушавам правилника за Обществено движение!...
Не искам да издъхна и сред скуката на някоя невзрачна болница,
да ме намрази, за това, че съм умрял, лекуващият лекар.
Не ща душата ми да полети над кашлицата на околните,
вмирисана до второто пришествие като аптека!...
Бих искал да умра, разбира се, на онзи връх далечен,
високо там, до който никога не стигнах.
Но бавно ли вървях или потеглих твърде късно – вече
над низината няма как да се издигна!...
Най-много да се приютя на някой градски покрив,
между комините, които някога възпях в саждиви стихове,
между антените, лулите и гръмоотводите,
които ни веднъж от гръм не ме спасиха!...
И нека бъде нощ! В живота и без туй не беше много светло.
И нека вятърът разнася дъжд и мраз над мрачините.
Ще ме обгърне с хладния си, облачен и бял саван небето,
и вие, мисли мои, със наслада ще се вледените.
Ще се раздиплят крепове от пушек черен над комините!...
И гаргите ще ме оплачат с траурен, прегракнал грак!...
И ще потегля аз, да навестя покойниците и роднините,
понесен в мрака от лафета над благочестивия ви град!...
 Назад (3/4)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, септември 23 @ 00:18:34 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
Антология | * | поезия |
6507 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|