Богомил Райнов Нощно пътуване | Страница: 3/4
ПАРИЖ
Аз никога не те възпях! Не исках да се блъскам
в ужасната навалица на твоите певци.
Ти с толкова лирична слюнка баладично си опръскан,
че можеш с гордост да ме впишеш във графата „Дефицит”.
Но аз се връщам често в теб, от никого нечакан,
получил виза без формалности, направо от съня.
И търся свойте спомени в мъглата ти и мрака,
и в негатива нощен виждам пак портрета на деня.
Ръми, естествено!... И стичат се, червени по асфалта
рекламите „Прентан”, заливани от есенния дъжд!...
А там, на ъгъла, загърната в лъжелуксозно палто,
една жена очаква пак незнания си мъж!...
И виждам захарната църквица високо в мрака чер,
и янките, в опашка дълга пред „Мулен Руж” строени,
и Кулата, разкрачена подобно Гъливер,
под който лилипутите минават в ситроени.
И виждам късното бистро, от бял неон облято,
с работниците сънни, спрели за да пийнат за кураж,
и с тримата младежи, дето вечно блъскат автомата,
за да спечелят, най-подир, безплатната игра.
А Сена носи светлини, огромна и пияна,
и в книжния си амбалаж клошарят се е свил.
И всичко си е същото, макар че мен ме няма,
макар че няма го човекът, който аз съм бил.
Знам, няма го! Но аз го търся пак под уличните лампи
и дълго нося свойта нощ посред нощта навън.
А там далеч една жена танцува в мрака мамбо,
една жена се стапя там под ритъма на мамбо,
случайно хваната в прожектора на моя гаснещ сън.
Назад (2/4) - Напред (4/4)
| |
| |
Още сведения | публикувано на четвъртък, септември 23 @ 00:18:34 EEST изпратено от iivanov
Подведено под: Антология | * | поезия |
6481 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 5 Гласа: 3
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|