Богомил Райнов
Нощно пътуване | Страница: 2/4
НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Заранта, казват, по мъдра била
от омаята на лудо-лунната вечер.
Но вечерта мина, а заранта
е все още безкрайно далече.
И стоиш, неспособен за смислена мисъл,
нито за отмора приятна.
И удавен в безвремие, пък пътуваш потиснат
до стената напред и обратно.
До стената насрещна са девет крачки
и назад са пак девет, какво съвпадение.
Разстояния дребни, да не бяха обаче
по хиляди пъти те преумножени.
Разстояния дребни, да не беше багажа
който тегне повече от необходимото.
На тази възраст можеш ли да разкажеш
за всичко, дето в главата го има?...
За цялата купчина многоетажна
от приумици, грешки и самоизмама.
По дявола цялата – търся най важното
а излиза, че и него го няма!...
Жалки дреболии изплуват от мрака,
минала някога неусетни, нечути.
Чисти дреболии – закъсняваш за влака
само с някакви две-три минути.
Девет крачки напред и пак девет назад,
до безкрай в тишината повтаряни.
Наистина, какъв тягостен занаят,
да си пътник между вечер и заран.
Вярно, леглото ти не е далече
но в леглото те чака кошмарът.
Дългият кошмар е най лош.
Между синята вечер
и зелената заран –
зрее черната нощ!
 Назад (1/4) - Напред (3/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, септември 22 @ 23:18:34 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
Антология | * | поезия |
6464 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|