Страница: 4/4
Етюд за права огнестрелна фрейта
На злобата ми в непочистената цев, във гърлото, носталгия, излята от олово и
кобалт кънти; като птичи полет на жизнени нагони хвърковати;
сърцето ми почернено остава, окадено с мазния нагар на острастена хлад; от
лепкавия неин желатин, във мен се буди потрес – нищото в утробата ми проиграва – с глас на бухал, премъдрял в нетрезво въздържание – всевиждащ, глух, но сочен – глас, отекнал надълбоко и навътре, надалеч, извечно…,
превръщайки
душата в дроб с един възможен знаменател –
нула, зейнала като отворен гроб...
Едно хрипливо „Да“ – със нокти оголени, с криле отекли, каца върху твоя лик със гняв; до хладната снага на твойта нощ карбонова се спира... – „Да“, от твоето
сърце, със пренатален шепот, в присмех произтекло…,
превръщайки
душата в дроб с един възможен знаменател –
нула, зейнала като отворен гроб…
 Назад (3/4)
|
