Томас Лер: Септември. Фата моргана. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Тарик

Бяло петно по стъклото достатъчно е за
да стигнеш от другата страна фината огледална повърхност се разтваря и се събира
обратно
отново ведно като че бавно идва на себе си от танцуващите парчета във вътрешността на
насрещния поглед тъкмо в този белокос черномустакат тип (really dry) чиито клепачи се повдигат който гледа към мирния разтворен облят от абаносово черни вълни пейзаж в който той все ще е у дома напълно безразлично къде се намира той
лицето на Фарида
изчезва още веднъж зад едно (дяволски субективно було)
в пет часа сутринта се отпускам още веднъж в по-мътният, по-тихият скрит живот поглеждам към огледалната повърхност като към вода като към забулен студено трескав въздух в който лицата се превръщат в писии в други плоски риби
Хафис
смяташе че бил птица
от рая и тялото му било прах който му отнемал изгледът към онази градина Ридван на златното дърво на ювелирния клон на който седи той
след това тялото на моето тяло е риба в преизподнята на преизподните а именно водата всичко това предопределено преди десет хиляди години още и все още пусни ме приятелю и аз пляскам цапкайки в една от двете големи артерии на тази земя чиито граници са изнамерили англичаните (дядото на жена ми живееше в Басра и го питаха как било покоряването от англичаните но той не беше видял никакви англичани само английски знамена и кораби и униформи които са си били присвоили индийците) при които все вали и чиято страна бива мита отвсякъде от море поради което те не схващат истински колко приятно е когато усмихващите се съседи от Север си играят с ножа по гърлото на водата, а на юг вимето към Голфа бива стиснато между Персия и Кувейт те просто твърде много мислеха за нефт и скоро ни подариха Мосул с всичките му беснеещи кюрди и 1001 висши чиновници от Англия, а най-сетне и един нов цар от Хиджас когото ние благоразумно избрахме след като 10 001 въстаници бяха напуснали живота раят е толкова близо при нас като в приказките и като мисълта че със сила всеки проблем би могъл да се реши в най-кратко време или поне
да се отстрани
в рая обаче текат потоци и ако искаме да се срещнем там тогава поеми по другата река братко като риба като боен плувец като натъпкан с хай-тех шаран-подслушвач който изважда телескопите си и прокарва нежните си електронни детектори през тинята в търсене на бойни глави и кутии с химическо оръжие поеми по Ефрат през варовиковите и мраморните теснини на Север (пенещи се леденостудено врящи между скалните стени с изсечените фигури на хетските воини и царе и самохвалните релефни надписи за единствено временни завоевания и двете пресити от исторически белези от изстрели които свидетелстват за усета за изкуство и гнева на планинските народи)
Ефрат е голямата дива река-майка но тя ми идва твърде благочестива по средата когато тече през копнеещите за възкресение полета с тела на Кербала и Наджаф като за сметка на това в лениво виещата се Тигър мога да наблюдавам изключително мъжки феномени като присветването на оръдията за бомбардировачите-изтребители по 36 паралел на зоната забранена за полети (къркорещата вибрация на водата при разрушението на близко разположени до водата ракетни установки) как подобните на подводница схеми на някой кит от вида който е транспортирал Йонас към Ниневия (там още се намира оригиналната опашка или зъб на животното) вероятно е бил само един огромен шаран какъвто съм и аз раздут до библейско-коранни измерения в които отдавна вече
ГОЛЕМИЯ СИН
и убиец на Тикрит се носи над нас
над нас по водата сега се тръскат безформените масивни калаки от напълнени с въздух кози кожи като силуети на намираща се в лошо настроение по времето на НЕГОВИЯ живот майка на военен (тя крещеше че ще роди дявола когато ТОЙ искаше да излезе от нея) грешна дума за нея и
ти се къпеш в киселина
с нашите риби устни би трябвало да чистим лъскавия ? мавзолей
окаяното гнездо от кирпичени постройки от което е изпълзяла почти цялата банда която ни управлява Саладин е роден тук и едно исторически присветване с очи по-късно ТОЙ под примера на своя луд по нацитата чичо винаги завършва в реки от кръв дай на някое побъркано тормозено дете един пистолет забрави че е хитро и безскрупулно пренебрегвай го от суверенната перспектива на много по-умни и по-образовани съпартийци докато ти набута цевта между зъбите погледни наивно синьото небе през дупката на задната стена на черепа ти
потъни в тинята
плъзни се безмълвно през разпаднати скелети през увивните растения които разкъсват стария ти железен хангар в отчаяните извивки на реката докато
светлина
потече в мътното ти око и ти изпаднеш през един отворен шлюз при Самара (веднъж страната е била достатъчно умна да изгради петдесет метрова на височина кула около която пет пъти минава една спирална рампа веднъж е била достатъчно умна да купи с нефт вода да я заприщи да я отклони в огромно корито за снабдяване на зоната забранена за мислене)
можех да видя цапкащите крака на момчето което съм бил когато през петдесетте плувахме по почти чистата цинков на цвят река по напоените с история виещи се меандри на водата при
Багдат
като малка риба вижда обраслите в зелено колони на моста който се гмурка над водната повърхност в лятната жега като малки жабки ние се захващаме здраво за каменните издатини някой искат да се изкачат по нависоко от другите нашата суха топла момчешка кожа се трие една в друга с удоволствието че другият живее има сила като теб и се катери виждам моите двама пророци закачени за камъка слабият Алис неговото благородно египетско лице насреща широката добродушна усмивка на Хюсеин като че той вече носи артистичната брада от годините си като възрастен на дванадесет години сме английското време тъкмо свършва защото хората тук все пак след четирийсе години експлоатация и опекунство все пак малко са се разядосали те застреляха царя и неговото семейство влачеха мъртвите регенти по улиците и разпознаха вечния министър-председател големия приятел на англичаните когато се опитвал да избяга в женски дрехи линчуваха го погребаха го есхумираха го и разкъсаха тялото на парчета това не беше финият английски маниер приятелю а лудият който те тук много не по английски са добили тук но на това ние вече сме свикнали
станали сме стари шарани
нащърбени мърмориви лениви хитри страхливи при определени обстоятелства вече и мъртви
вея се като дълъг 1,8 метра шабут и издърпате ли ме сега ще да настоявам за достопочтено перверзния начин на приготвяне при който да ме напълнят с лимонови листа зърна от нар магданоз и кимион за да ме (главата в един пълен с вода съд коремът увит в напоен с олио лен опашката пъхната в памук) сварят опържат и опекат както съм на едно парче
тъй в изобилие от финтове
ни оправят тук
плувай в Ефрат по-натам на юг усърден мой братко начетената ми дъщеря Муна би трябвало да ти разкаже нещо за Вавилон и Урук и Ур древната скръб мъртвите либели на Гилгамеш те бутат срещу течението но
раят се намира сега между нас
наносната земя в която ще ти разкажа нещо за Хафис ако и той да не беше иракчанин
не звънна ли будилника ми след две минути и не го ли натиснах преди той да изтръгне Фарида от съня събуди се и се надигни Тарик и
се запъти към кухнята по пижама защото това тук е
пижамия
сутринта (пукни радостно с пушката със сачмите към тавана) вземи лекарския си куфар от раклата но
тихо

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а