Томас Лер: Септември. Фата моргана. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Сабрина

В едно светло утро на закуска в къщата на Лонг Айланд
с изглед към една ивица пясък една ивица море една тясна линия небе знамето лято в бялата лакирана рамка на един кухненски прозорец едно вече почти напускащо лято е едно все-още-лято почти безоблачно с обещанието за поносима горещина през този ден кожата костите още ожарени от спомен за миризмата на мляко против слънце и трева зрънца пясък в ухото под ноктите на пръстите между пръстите на краката
но да не чакаме с първата история на първия ден докато ти долу политаш към нас с гръб към земята под кила на небесния кораб
майка ми Аманда
(две седмици от тогава) беше слязла бързо от спортната си кола и не беше или не беше достатъчно вдигнала ръчната спирачка тъй че тя празна и безшумна като автомобил играчка се плъзна назад по нагорнището помежду едно каращо колело момче и една жълта кола за доставки през съвсем тихата улица точно между колоните на входа на намиращата се отсреща къща и там също и вътре в гаража като перфектно паркираща обаче твърде бързо върху тезгяха целият във бутилки кутии с лак туби с киселини и разтворители и споменът за онзи ден се превръща в един оглушителен за ушите гръм (задната стена на гаража може би и страничната вълновата повърхност на покрива като пръскащо езерце) в един нажежен свит юмрук
аз те посещавам през
една кула от огън сестро
така леко както само една
мисъл
така както една светла бяла светлина лазер-
феята от равномерно танцуващи атоми може да бърза през средата
на една експлозия на едно огнено разгонване на една кипяща планета
нашият летящ кораб се превръщано
в бяла пепел високо във въздуха тихо опъвайки платна по-предпазливо от всичко друго на света разпада се така бързо като една идея една история единствения живот
сестро много неща си ги представяме погрешно само защото сме чували твърде малко истории под леглото през матрака виждаш ли може би само себе си от другата страна в
бялата ми кожа
като твоят собствен сън за смъртоносния цар трябва да знаем всички истории голямото хоро на земята тогава ти също така виждаш и тъмно русото момче което излиза бежешком от къщата чийто гараж избухна в пламъци като през булото
на един сън то е до смърт
изплашено то мисли вероятно започнала е война
горящо масло един огнен ангел който с още една експлозия вдига във въздуха стъкления фронт на зимната градина един пратеник който винаги намира целта но отново може да бъде прогонен понеже всички помагат с все съседите и притичалият любовник на майка ми родителите на момчето пожарната най-после която тук още веднъж получава лесен урок
никой не е
контузен седиш си един до друг до раираните в жълто рицари на D.F.N.Y. майката на Ерик до моята майка две абсолютно различни жени с почти еднакви прически (те двете ходят на най-добрия дамски фризьор в най-близкия по-голям град и си хвърлят при цялото вълнение отново и отново по един огледален тягостен поглед) поддържаната закръглена домакиня от късно следобедния сериал уплашена и розово червена бореща се за самообладание срещу Аманда от вечерната програма от живота на зрителя когато се показват студени красиви мениджърки но тя е все пак мъничко разпусната в сравнение с обичайното за нея и странно ведра
ведростта е пратеникът на болката
казва Емили
в главата ми в гърдите ми
така леко и просто и тя се извърта спокойно и изчезва в нейната стая без да затвори вратата
(плюя кръв ти си ранена!)
направо освободена ми се струва Аманда може би понеже най-после нещо не ? е провървяло ако и да беше само за мен понеже аз помислям ненадейно че аз бих искала да науча това от нея така елегантно така човешки просто да признаеш някой неуспех по белите летни панталони и маковата на цвят тениска в която става видно че нейните напръскани на точки от лунички и бенки предмишници вече нямат тонуса от преди тъй отпуснати обезоръжени тъй все едно в следващия момент тя би могла да представи и любезния подчинен мъж с оредяла коса и подчертано спортно-елегантното облекло този като че от само себе си изнамерен типичен Линг-Айланд-сценарист като
позволете моят любовник Лесли
обезоръжавайки извинявайки се понеже прилича на втория ? съпруг но всъщност изглежда по не добре от него
но нейните отношения и маневри не ми пречат днес толкова много миризмата на пожар и пепел от злополуката прави така че всичко да се явява едновременно грешно и правилно човек просто вече не знае кое е вярно и се обляга уморено но и странно възбудено в синия димен въздух тъй че човек лесно може да се окаже на някое чуждо рамо
представи си
ще ми каже Ерик след няколко напълно невероятни дни че тя просто има нужда само от приятел някой с когото може да говори когато баща ти не е тук и може би всичко това е само една
проекция
и той ухилвайки се ще вдигне показалец значи освободи се ти самата и ела в Л.А.
Затвори вратата отвън вместо да я оставяш полуотворена като отхвърляне като привличане като съгласие за твоето объркано обкръжение но сега
ние говорим да пръв път помежду си след като преди само крадешком сме се наблюдавали и объркано сме се поздравявали
славеят
лети към розата сестро
той има така дружелюбно небрежно подстригани коси ушите му стоят прекалено настрани тъй че не минава за твърде хубав не твърде зализан той има неравно дълги нокти (в дясно по-дълги свири на китара Уотсън) няма косми в деколтето на светлосинята си риза с къс ръкав
колата на пожарната стои спокойно пред нашата къща застрахователното дружество ще уреди всичко щял да може да си купи ново казва майка ми и лявото рамо на Ерик ме докосва фактически когато накрая ние разглеждаме още веднъж безумно изкривения блестящ под саждите скелет на неговото колело би могла да си представиш
да бъдеш едно същество от пепел и овъглени остатъци едно почти не държащо се в едно тяло което умира в момента в който някое живо същество стъпва върху него което съществува три секунди или пък три хиляди години
как се казваш всъщност
пита Ерик меко

Поздрав

Моето булото, любими, е косата моя.
Развей я и виж.
Моите устни ти шепнат.
Докосни ги и побегни!

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а