Ивайло Иванов Кратка история на България. Колектив |
По Св. Константин – Кирил Философ
Боже Светотворче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим,
що и малко разум не ни даде,
та в живота празни да не бидем?...
По Св. Константин Преславски
И както са предрекли и пророците,
Христос ще дойде да сбере народите.
– От днешната Европа на пороците
недейте по-далече да ги водите!...
По Св. Йоан Екзарх – „Шестоднев”
Душата на човек е жива същност
и проста, безтелесна и безплътна.
А пък според Лакан тя липсва всъщност
или, ако я има, е безпътна!...
Из „Похвала за Цар Симеон”
Великият между царете Симеон,
могъщ владетел и Борисов син,
се върна и държа се като слон
в стъкларски магазин. Амин? Амин!...
Из „Закон за съдене на хората” – 9 век
Най-напред и преди всичко подобава
да се говори за божественото право
на кохортата покрай „Литературен вестник”!...
Едва тогава ще ти кажат „Браво!”,
дори да бъдеш маг или обесник!...
При всяка разпра, спор и набеждаване,
обръщай се към Журито за награждаване!...
Стопанинът, кога оре земята си,
не бива, до добичешката гръд,
да впряга непременно и жената си.
По гръд и плът те мъничко делят!...
Когато някой някому дължи известна сума,
а вторият на първия отказва,
да се обърнат
към архивите на вестник „Дума”!
/Или – към куфарчето, генерирало зулума!/
Там ще открият коренът на свойта язва!...
Из „Панонски легенди”
И папата тогаз прие Методия
с „Осанна”, слава и големи почести!...
И подир кратка
реторическа прозодия,
положи го под сводовете плочести!...
Из „Гръцкото житие на Св. Климент”
А този наш отец и чист светилник
потомък бил на европейските ни мизи.
Молете му се, като пред закрилник,
щом дойде ред на европейските ви визи!...
Из „Похвално слово за Св. Константин – Кирил Философ”
Кой може да разкаже добротата
на пълния му с подвизи живот?
Освободи от всички пранги брата,
и сложи ги връз простия народ!...
Из „Черноризец Храбър – „За буквите”
Прочие, преди славяните нямаха книги,
но бидейки езичници – все пак
поддържаха необходимите интриги
с черти и резки в исторически мрак!...
Щом кръстиха се, бяха те принудени
да пишат с гръцки или римски букви –
с какво и от кого били изнудени,
със оглед, европейското статукво!...
А после Бог, който всичко урежда
и всяка твар привежда към спасение,
започна постепенно да уврежда
и тяхното безкнижно самомнение!...
Бог най-напред не е създал нито еврейския,
ни еленския, нито друг език!...
А е създал, за жалост, манихейския!
За справка – шифрограмите на СИК!...
И както отначало се извежда
детето на училище: „Алеф!”.
Тъй баба ми извежда с тънка прежда
и днеска всяка „Алфа” на гергеф!...
И втора буква има. Тя е „Бета”!
Със своя фин обем напомня тя
прекрасните гърди на Жулиета!
Копнеж един от мен по Вечността!...
Когато някой драска си със креда
по циглата неразгадан мотив,
изписва трета буква. Тя е „Цеда”!
На кака Цена профилът щастлив!...
Това са осемте славянски букви
/С две думи – всички!/ и се произнасят –
„алеф” и „бета”, „гама” и „статукво”.
Тежко му, който смей да се занася
със тях!
Над книгите на Св. Патриарх Евтимий
Започва повестта за оногова,
що спонсорира Църквата Христова.
И нека Господ му признае тая благодат
дори и в Рая, и в трезорите на „оня свят”!...
Защото той преискрено от Бога
прие на изобилието рога
и беше мъж велик, достопочтим,
и главното – представител на ТИМ!...
А тези, дето ще обичат добродетелта,
да заповядат в лагерите зад телта!...
По Григорий Цамблак
Ако отмалко беше вникнал със ума си
във долните и тленните неща,
не би крещял тогава вдън съня си
при всяка гледка: „Мацка ли? Не ща!”...
По Константин Костенечки
Средец е град във европейските предели,
един от славните и бележити градове.
Ако поиска някой да ни смели,
пак в „центъра” му ще ни позове!...
Из „Ходене на Богородица по мъките” – апокриф
Такъв човек
по добре да не беше се раждал!
Защо, Пресвята Майчице, защо?...
Защото е Хаин Боаз изграждал?
Защото е на ближния досаждал?
Разбирам, антихристово тесто!...
Димитър Кантакузин – „Молитва към Богородица”
Майко на Бога и Царя на всички,
Майко на всичко добро и желаемо,
пак ме мълчат и ме слагат в кавички!
Как да разбирам това „означаемо”?...
Да бяха слети раждането и смъртта ми,
не щях да вкуся жизненото тление!
– Не може! – казва чичко Фройд. – В съня ми
смърт и любов са слети по рождение!...
Не изживях аз дните свои праведно,
лицето си посрамих аз безстидно!...
Ех, някои лицата свои правят, но
в морален смисъл то е по обидно!...
Лишен съм аз от сладостта божествена!
Лишен си ти от радостта мъжествена!...
Бъдещата болка е всеобща!
Ей само тука няма спор изобщо!...
Съдилището Даниилово ме ужасява!
Изтляват там порочните ми свойства!
Кой? Даниило Пешикан в катранна врява?...
Ми, той те е сменил тогаз, не бой се!...
Вас моля аз, получили спасение,
вас моля аз, отхвърлили живота!...
Спасете ме от мойто самомнение,
пак сам ще си намеря аз Живота!...
. . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . ?! . . .
По Георги Сава Раковски
Славна държава вече изчезла!...
Залязла прежна велика слава!...
И подир два-три века излезла
пак на Борисов тя от ръкава!...
По Добри Чинтулов
Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!
Със Ганьо, по баща – Балкански,
ти битието осмърди!...
И тъй, ний много претърпяхме,
докога още ще търпим?
Додето туй, което сбрахме,
премине в шепите на ТИМ!...
Тъпчете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
долове и рътлини!...
Европа щом рече „Ела!”,
да има отде да се мине!...
По Петко Рачов Славейков
Дядо Петко, остаряваш,
гасне вече буйний чар!...
Като Ани Илков ставаш:
грозно-хубав, млад-и-стар!...
Изгрея нощната лампада,
разлея хладна светлина!...
Повей, повей, ти, хубост млада,
над спалната злочестина!...
Оплаква ветер вас, бучи, нарежда,
но вие не скърбете – до ще час,
когато с тънка кукувича прежда
той ще повие в почвата и вас!
И в смъртта си, душо мила,
и над гробните врата,
рекламираше „Верила”:
„Препарат против смъртта!”...
Жестокостта ми се сломи! Аз клюмнах.
Аз клюмнах и във себе си проклех
наивността на тази страст безумна –
да бъда пръв „плейбой”, какъвто бех!...
Гърдите на злочестата вдовица,
кога прегръща дребни си деца,
напомнят анти-кризисната пица.
Срещнете я с нажалени сърца!...
Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта!...
С устни на осминки гледат ме и двете!
О, блажена мъдрост, жад и нагота!...
Дор на небо ясно слънце,
и на очи свят, живот,
ще изпивам аз до дънце
тоз вермут със онзи скот!...
По Христо Ботев
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира.
Чудно, но после, посред народа,
доста „роднини” той си намира!...
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът –
да ѝ вдига аз краката,
даже да си найда гробът!...
А ти, боже на разумът,
защитниче на робите,
дай на моя род Еразъмът –
глупост имат си народите!...
Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото едвам се влачи!...
А Венета – тежко бреме! –
над корема едвам крачи.
Бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше!...
Нямаше да ѝ сладкопойна,
наобратно ако беше!...
Боже, с гръм ти разсипи ме!...
Ветре, в прах ти разнеси ме!...
Пак им пратих тез терцини –
пак не видях мойто име!...
Но себе си, брате, губя
тия глупци като мразя!...
– „А-а-а, мигар трябва да ги любя,
себе си за да опазя?”... –
Следва Продължение!…
| |
| |
Накратко | Апострофи по старобългарски и нови автори
| |
Още сведения | публикувано на понеделник, август 30 @ 16:47:13 EEST изпратено от iivanov
Подведено под: | * | пародии |
2510 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 5 Гласа: 4
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|