Калоян Праматаров
Стихове | Страница: 1/5
Северни нощи
Вземи в пръстите си тапата от вино
И отвора зловонен към Ада запуши
В огъня горим, топят се планините
В които като в топло мляко къпят се души.
Нощни пеперуди – мисли, се преплитат във нощта
Светлината на луната милва със лъчи злокобна пещера
Отхвърлено послание, в което се въргаляме, обзети от желание.
Разпорен бик умира тихо, шепне думи за смъртта.
Във кръвта му пърхат птици и живее светлина.
Прясна пръст се рони леко и мълви със тъжен глас
И във сън дълбок ме носи спомена за ти и аз.
Утрото на снежните усмивки, изгрева на любовта
Първите лъчи на огненото слънце изплитат нашите тела.
В тихата лилава стая музика сияе в туптяща топлина
Освободен от ярък срам потъвам в дълбините и махам леко със ръка
към смехът на северните нощи – черни, влажни, молещи очи
В които тримата се смеем и без да искаме, превръщаме се
в падащи звезди.
Напред (2/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, август 23 @ 21:58:36 EEST изпратено от sonm
Подведено под:
| * | поезия |
6135 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|