Стефан Гечев: Играта на сенките - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ПЪРВА ПРОПОВЕД НА ПОП БОГОМИЛ

Не дойдох, братя, да ви поучавам,
а да се изповядам.
Защото най-добра поука за човека
са греховете на съседа.
Не съм дошъл да ви раздавам хляб,
а да ви дам да разберете, че сте гладни.
Не съм дошъл да ви освобождавам,
а да ви дам да разберете, че сте роби.
И ви не нося светлина,
а само вятър.
Не се страхувайте от вятъра, не бойте се!...
От него се боят доволните –
тез, дето искат вечно да е тъй,
както сега:
да пада вечно плодоносен дъжд — над кротките им ниви,
да грее вечно животворно слънце — над тяхната земя,
да няма мълнии и бури — над тяхната глава,
да не прииждат черните реки — до къщиците техни.
А вий не се страхувайте от вятъра.
Той кара ниски, гойни облаци, подобно крави,
в утробата тъжна им се спотайват
потопи гняв и бури със светкавици.
Дойдох да ви се изповядам, братя! –
Че аз съм вятърът и искам вие също
да се превърнете на нежни ветрове. Ако ли не –
ще си останете навеки тъжни роби,
без даже да усещате това.

(А след това на учениците си рече:)

На вас пък казвам тъй:
Най-бързият и труден път към свободата
е подчинението. Само намерете
най-лошия и злобен господар
и му се подчинете. Роби му станете
и всичките му воли изпълнявайте.
Тогава всеки ден сърцето ви ще става
все по-широко и свободно за света.
А като сетите, че господарят вече
е станал роб,
тогава напуснете милостиво,
дома със лаконичното му царство,
за да помете
          към царството на свободата.

ВТОРА ПРОПОВЕД
(За лука)

Както и друг път съм ви казвал, братя,
под този същия столетен дъб,
обкичен с конци и със мъниста –
огромен бог на прадедите ви – изходих
безкрайни прашни пътища пустинни
и снежни планини и равнини горещи
с напукани от глад и жажда устни.
Какво съм дирил аз, безумният, тогава?...
Аз дирил съм своя бог.

Знам, нявга бях служител на Разпнатия,
ала когато вникнах, се задвоумих:
умрял – а после?
След това възкръснал!
А после? После?...
Щото, ако няма „после“
          ще има само една скучна вечност,
което, в крайна сметка, значи – смърт!
Бог смърт ли е?

В една земя далечна
се кланят на друг бог. По ми харесва,
защото не е сам: насреща има друг, на него равен.
Та можеш да избираш вече с кой си.
И двамата се бият вековечно.
Тогава след въпроса идва отговор:
– борба!

Душата ми се съблазни да вдигне меч
и да се бие – да надвие себе си,
ведно с единия от тях, когото бях избрал.
Но после си помислих, че е грях
единият над другия да тържествува,
защото после ще остане пак един
и всичко ще започне отначало
и няма пак да мога да избирам.

И отврати ми се издън душа душата
от чужди богове и от безверници.
Затуй поех обратно път към вас,
към родната земя със пъстри длани.
И сплитаха се пътища пред мене
като голяма паяжина, хвърлена
от демони и богове, за да ме хванат.

А да налучкам верния си път до тук,
ме водеше едничкият ми спомен –
мирисът на лука!

Ах, мирисът на лука,
препържен вън пред къщата от мама,
или начукан със юмрук от татко. Двама
седиме и преглъщаме със хляба
лютивите му вкусни люспи... Знайте, братя,
земята е от дявола създадена
и мъдрите от нея се отричат.
И все пак, да оставим на монасите
да мрънкат и свети слова да сричат,
а ние да живеем като лука:
да храним хората и да ги караме да плачат!...

И тъй, дойдох не да ви проповядвам утешение,
нито страдание. А дойдох да ви кажа –
да се отричате от всичко, що обичате,
и да обичате това, което ще отричате.

(А насаме пред учениците си рече:)

Ако разбирате не думите, а смисъла,
вдълбайте в паметта си туй написано:
за да постигнете духовната сполука,
ви казвам аз, учителя ви, изтребете лука!
Ала когато тръгнете за Рая,
вземете луковица със опашка дълга.
Със люспите, безкрайно-непостигнати,
тя би могла, все пак, да ви потрябва,
ако речете след това да се издигнете
към бог
          – или да слезнете към ада!...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а